— Те пропуснаха вътре джипа на Бумър — колата, с която пристигнах — каза Сам, влагайки неодобрение в гласа си.
— Не е точно така — възрази му наемникът — Защо мислиш, че бях на вратата? Деси-Едно се обади по радиото, че дългият смел мъж се е завърнал.
— Начинът му на изразяване винаги е бил странен — каза Девъро, бавно вдигна глава и погледна към Джени. — Здрасти — каза той предпазливо.
Аарон Пинкъс и Сайръс елегантно се отдръпнаха. Със стичащи се от очите й сълзи Изгрев Дженифър Редуинг изтича по килима, а Сам пристъпи галантно, макар и малко неуверено, надолу по мраморните стъпала, водещи в стаята. Девъро застана на място и тя влетя в обятията му; те се прегърнаха, устните им се срещнаха в безкрайна агония и наслада.
— Сам — извика тя, като го прегръщаше трескаво. — О, Сам, Сам, Сам! Това беше пак като в Швейцария, нали? Мак ми каза! Сторил си го, защото си знаел, че си прав. Така е било редно според закона, според морала! Да скочиш от лодката и да преплуваш мили в бурята, за да поправиш несправедливостта! О, Господи, наистина те обичам!
— Е, не бяха чак толкова много мили, четири-пет, може би…
— Но си го направил. Толкова съм горда с теб!
— Няма за какво.
— За всичко!
— Аз се провалих. Касетката беше подгизнала.
— Но не и ти, скъпи, не и ти!
Внезапно радиото на Сайръс изпращя и след това се чу испански английски. — Хей, човече! Една голяма leemosino идва към къщата! Да я вдигна ли във въздуха?
— Не още, Деси! — нареди наемникът. — Покривай вратата, а ти, Роман, излез напред, всички оръжия в пълна готовност!
Секунди след това се чу източноевропейският глас на Роман З.: — Зто само един стар човек с бяла коса, който се приближава към вратата. Шофьорът му в колата е включил радиото. Някаква лигава музижа.
— Стойте нащрек! — заповяда Сайръс и извади пистолета от кобура на рамото си. — Ако се наложи да стрелям, подкрепете ме.
— К’во е това? Да нападаме ли?
— Нет проблем. Старецът не посяга към джобовете си за пистолет.
— Бъди нащрек!
На вратата се позвъни и Сайръс махна с ръка на Пинкъс, Джени и Девъро да се отдръпнат от възможната линия на стрелба. Той отвори рязко вратата с пистолет в ръка, но насреща му стоеше само един висок и елегантен възрастен джентълмен.
— Предполагам, че вие сте икономът — каза Р. Куксън Фрейзиър, без да позволи на уплахата да се отрази и най-малко на любезността му — Трябва незабавно да се видя с работодателя ви по крайно неотложен въпрос.
— Куксън! — извика Аарон Пинкъс, появявайки се иззад пердето на прозореца към плажа. — Какво правиш тук?
— Не е за вярване, Аарон, абсолютно нищо не е за вярване! — каза Фрейзиър, мачкайки някакво листче в ръката си. После се втурна по мраморните стъпала в стаята, вдигнал към небето и двете си ръце с неверие близко до апоплектичен удар. — Ти и аз, и всички в Бостън сме били измамени, стари приятелю, измамени като последни глупаци!
— Какво означава, Куксън?
— Ето, погледни! — Изведнъж откъм далечния затъмнен ъгъл изскочиха и прегърнатите Дженифър и Сам. — Кои са тези, по дяволите? — изкрещя Фрейзиър.
— Младият джентълмен с едната обувка и раздърпаното облекло е Самюъл Девъро, Куксън…
— А, значи вие сте синът на Дансинг. Страшно свестен човек беше баща ви. Срамота, че се спомина така без време.
— А нашата приятелка е Дженифър, Дженифър Редуинг… Куксън Фрейзиър.
— Прекрасен тен, дете мое. От Карибите, без съмнение. Аз притежавам една къща на Барбадос — така мисля, че беше. Вие и синът на Дансинг ще трябва да ми дойдете на гости там, за да й се порадвате — не съм бил там от години.
— Какво е толкова невероятно, Куксън?
— Нали ти казвам, ето… виж! — Възрастният джентълмен протегна листчето в ръката си. — Това пристигна по факса от Вашингтон, където не фигурира никакъв мой официален номер — само за секунда, старче, може ли да се има доверие на всички тук?
— Лично аз гарантирам, Куксън. Какво пише в този факс?
— Прочети го сам. Аз още не мога да дойда на себе си. Аарон пое тънката факсова хартия, прочете я внимателно и бавно седна в стола до себе си изпълнен с най-голямо удивление. — Това надхвърля пределите на въображението ми — каза той. — Тук пише, цитирам: „Това съобщение е строго секретно и трябва да се унищожи след прочитане, като съдържанието му се сведе до знанието на ограничен брой личности в най-високите нива на изпълнителната власт. Джефри К. Фрейзиър, кодово име Ръмдъм, е високоефективен и успешно законспириран таен агент на федералното правителство. Отнасяйте се подобаващо с доверие и с максимум зачитане на прикритието и сигурността на офицер Фрейзиър“. Подписано е от директора на Управлението за борба с наркотиците. Мога да гарантирам за подписа му!