— Не го направих аз, Мак, ти го направи! Аз ти казах да регистрираш официално адвоката си, но ти отвърна, че не можеш, защото бил умрял и си щял да измислиш някого по-късно, а междувременно да използваме прецедента non nomen от 1826 г.
— Ти го изрови този прецедент! — изрева гласът без лице.
— Да, и ти беше благодарен, а сега ти предлагам да изровиш умрелия си адвокат.
— Не мога — крясъкът внезапно се превърна в скимтене на уплашено коте.
— Защо?
— Той няма да иска да разговаря с мен.
— То пък оставаше да иска! Христе, нямам предвид тялото му, а документите, разкритията, разследването му. Те всичките са приемливи.
— Това няма да му хареса. — Котето се беше превърнало в озъртаща се мишка.
— Той няма да знае!… Мак, изслушай ме. Рано или късно някой от служителите на онези съдии във Вашингтон ще научи, че аз съм един хлапак, току-що завършил право, с едва шестмесечен стаж и ще се хване за главата. Даже и да си се помолил, върховният бог на съда, Върховният съдия Рийбок ще те направи на пух и перушина заради измама на свещената му институция. По-лошо — затова, че си ги направил на глупаци. Дори един или двама от подчинените му да вземат твоята страна, което, бих казал, е напълно невероятно. Забрави, Мак! Всичко свърши. Върни ми дрехите и ме пусни да се махна оттук.
— Къде ще отидеш, синко? — Невидимата мишка се измъкваше от вокалните окови и отново се изкачваше към кресчендо. — Искам да попитам къде, момче?
— Сигурно в Американска Самоа с предварително удостоверение от съда в Небраска, откъде да знам, по дяволите?
— Никога не съм предполагал, че мога да кажа това, синко.
— изкрещя надигащият се глас от шатрата — защото мислех, че си стока, но сега виждам, че не мога да те карам насила.
— Добре, Мак, какво става с дрехите ми?
— Ето ги, жълтокож койот, такъв! — покривалото от изкуствена кожа се открехна и от тъмното пространство отвътре изхвърчаха образци от предпочитаното облекло в Айви Лийг14.
— Казва се червенокож, Мак, а не жълтокож, спомни си. — Младежът с кожената препаска се хвърли към летящите шорти, риза, сив вълнен панталон и тъмносиня спортна жилетка. — Благодаря, Мак!
— Не още, момко, но ще има тепърва да ми благодариш! Добрият офицер никога не забравя провалилите се воини, независимо, че те никога не помагат в разгара на битката… Остави новия си адрес на онзи пияница, когото нарече Орлов Зор!
— Орлов Взор — поправи го младежът, махна препаската и обу шортите си. Посегна към тъмносинята си риза. — Ти беше този, който му помагаше да се напива. Ти помагаше на всички да се напиват.
— Пази се от неискрен индианец, който иска да настрои племето си! — изкрещя невидимият манипулатор на уопотамите.
— Я си го начукай, Мак! — извика младежът, напъхвайки краката си в мокасините марка „Бали“, а плетената вратовръзка — в джоба, след което облече жилетката си. — Къде, по дяволите, ми е Камарото15?
— Маскирано е в гората зад източната морава, на шестдесет еленови крачки вдясно от високата ела на августовския бухал.
— Шестдесет какво? Какви са тия бухали?
— Никога не си бил добър на открито. Сам Орлов Зор ми го каза.
— Орлов Взор, и той ми е чичо, и не са го виждали да поема трезвен дъх, или да върви по права линия, откакто ти се домъкна тук!… Източната морава. Къде е тя?
— Ориентирай се по слънцето. То е компас, който никога не ще ти изневери, но покрий с прах оръжието си, за да не те издаде блясъкът му.
— Патологичен случай! — изкрещя младокът, докато тичаше точно на запад.
В този момент с първичен яростен рев от шатрата се измъкна една висока фигура. Покривалото пред входа шляпна и се залепи на външната стена от животински кожи.
Величественият гигант с индианска прическа, спускаща се по раменете, и с бричове от еленова кожа, украсени с мъниста, свидетелстващи за високия му ранг, премигна срещу слънцето, пъхна в устата си една измачкана пура и захвана да я дъвче ожесточено. Бронзовото му набръчкано лице и присвитите му очи изразяваха съвършено безсилие — и може би в известна степен страх.
— По дяволите! — каза на себе си Макензи Хоукинс. — Никога не съм си мислил, че някога ще ми се наложи да правя това — Ястреба бръкна под наметката си от еленова кожа с две жълти светкавици, нарисувани отпред на гърдите, и извади пластмасов телефон. — Услуги Бостън? Искам номера на дома на Девъро. Първото име е Сам.