12:03. Макензи Хоукинс, сложил ръце на кръста си, изучаваше в хотелската стая вида на Хенри Ървинг Сътън и кимаше с одобрение.
— По дяволите, вие като нищо можете да минете за мен!
— Не беше трудно, топ general — каза Сътън, като свали офицерската си шапка със златни кантове и прокара пръсти през късо подстриганата си сива коса. — Униформата ми е като по мярка, а отличията наистина са много впечатляващи. Останалото е просто гласова имитация, което е съвсем елементарно. Озвучаването на реклами, включително и гласът на някакъв смрадлив котак, изпратиха едно от децата ми в колеж — проклет да съм, ако си спомням кое от всичките.
— Все още настоявам да си сложите бойна каска…
— Не ставайте смешен, тя ще развали ефекта и ще провали цялата операция. Ролята ми е да измъкна наяве хората, а не да ги подплаша. Бойната каска недвусмислено сигнализира за очакван конфликт и води до предположения за взети предохранителни мерки от рода на скрита въоръжена охрана. Мотивацията на човек трябва да бъде ясна, генерале, а не с разни примеси. По тази начин се губи аудитория.
— Вие също можете да загубите — може да се окажете мишена, нали ме разбирате.
— Аз наистина не мисля така — каза актьорът, намигайки на загрижения Мак. — Не и с това, което сте подготвил там навън. В сравнение с пясъците на Северна Африка, това тук е като репетиция на маса. Погледнато отвсякъде, това е един незначителен риск, за който аз съм щедро компенсиран… Между другото, какво става с нашите воини на Станиславски от „Самоубийствената шесторка“?
— Появи се промяна в плановете…
— О? — прекъсна го рязко и подозрително сър Хенри.
— В насока, еднакво добра за всички — побърза да добави Хоукинс. — Те ще пристигнат в Лос Анжелис към четири часа днес следобед. Жена ми, бившата ми жена — една от всичките, всъщност първата — ги искаше там, за да им хвърля по едно майчинско око и на шестимата.
— Колко мило наистина — Актьорът попила двете звезди на яката си. — Обаче, да попитам направо, нищо не се е променило по отношение на моето участие във филма, нали?
— Не, разбира се. Момчетата ви искат, а те ще получат всичко, което поискат.
— Сигурен ли сте? Те не са някакви суперимена, надявам се, че го съзнавате.
— Няма и нужда да са. Те притежават контрола върху най-страхотната история, за каквато Холивуд отдавна мечтае. Във всеки случай, всичко е в ръцете на Агенцията Уи-лям Морис и…
— Уилям Морис?
— Не се ли нарича така?
— Разбира се, че се нарича точно така! Струва ми се, че една от дъщерите ми е адвокат в официалното представителство — сигурно са й дали тази работа, защото ми е дъщеря. Как й беше името, виждам я всяка Коледа.
— Сделката е била поета от двама на име Робинс и Мартин и жена ми, бившата де — казва, че те били най-добрите.
— Да, да, разбира се. Чел съм за тях по вестниците. Мисля, че дъщеря ми — Беки или Бети — беше сгодена за този Робинс или май беше за Мартин? Да, те наистина трябва да са великолепни, защото тя е много умно момиче — Антоанет, точно така се казва! Тя винаги ми подарява пуловери с три номера по-големи, но и аз винаги съм изглеждал изключително внушителен на сцената — това се нарича присъствие, нали разбирате.
На вратата на хотелската стая се позвъни и двамата мъже се стреснаха.
— Кой може да е това, по дяволите? — прошепна Ястреба. — Хенри, ти казвал ли си на някого…
— Абсолютно на никого! — отвърна актьорът, също шепнешком. — Следвал съм стриктно сценария, скъпи приятелю, и не съм си позволил нито една волност! Регистрирах се тук като продавач на лули от Акрън — с подходящ полиестерен костюм, уморена походка… адски добро представление, бих казал.
— Кой би могъл да бъде?
— Остави на мен, mon general — Сътън отиде до вратата и зае клатещата се стойка на пиян човек, разхлаби вратовръзката си и разкопча до средата куртката си. — Скрий се в дрешника, Макензи! — каза тихо, а после заговори с висок, пиянски глас. — Д-а-а, к’во има? Т’ва е персонален купон и с приятеля ми не щем исфънредни гости!