— Къде отиде той, човече? — извика по-високият от двамата, в чиято уста липсваха доста зъби.
— Кой? — попита служителят, отдръпвайки се от плота.
— Братото със златната обеца! — каза вторият латиноамериканец. — В него е ключът от стаята. Моят амиго натисна погрешен бутон на асансьора. Ние тръгнахме нагоре, а той е отишъл надолу!
— С два асансьора ли?
— Т’ва е за securidad, нали разбираш?
— За сигурност ли?
— Точно тъй, гринго — отвърна мъжът с липсващите зъби, изучавайки облечения с официален фрак служител. — Много са ти хубави дрехите, също като моите vispera — онзи ден. Ако ги върнеш на другия ден сутринта, не плащаш много. Т’ва го прочетох на табелата.
— Да, но тези не са взети под наем, сър.
— Купуваш ли си ги? Madre de Dios, значи имаш добра заплата!
— Да, заплатата ми е добра, сър — каза удивеният служител, споглеждайки се с още по-удивения управител. — Вашият приятел отиде в „джунджуриите“ — парфюмерийния магазин, сър. Той е ето там.
— Gracias, амиго. Гле’й да си задържиш тая хубава работа!
— Разбира се, сър — измърмори служителят, докато Деси-Едно и Две се втурнаха през фоайето след Роман З. — Кои са тези хора? — попита служителят на рецепцията, обръщайки се към управителя на хотела. — Ключът беше за един от най-хубавите ни апартаменти.
— Може би свидетели? — каза шокираният управител, с нотка на надежда в гласа. — Да, разбира се, само свидетели биха могли да са. Сигурно има някакво дело по въпросите на умствено увредените.
Горе в апартамента, който Аарон Пинкъс беше резервирал за Дженифър, Сам и себе си, славният адвокат обясняваше как беше направил избора на хотела:
— Любопитството обикновено може да се пресече, ако се отблъсне или обезкуражи — каза той, — особено, ако си имаш работа с институция, която извлича облага от името ти. Ако бях отправил молбите си към друг, непознат за мен хотел, веднага щяха да плъзнат слухове. Дадох на управителя недвусмислено да разбере, че той е единственият човек, който знае, че сме тук. Доста неприятно се почувствах, като го направих, но беше необходимо.
— Всичко е заради сигурността, господин Пинкъс — каза Редуинг, отиде до прозореца и погледна към улицата. — Толкова сме близо — до какво, не знам, но то ме плаши. След няколко дни моят народ ще бъде или народ от патриоти или от парии и точно в този момент бих заложила парите си на второто.
— Джени — започна Аарон с приглушена тъга в гласа, — в никакъв случай не бих искал да те разстройвам или притеснявам, но в светлината на това, което каза, мисля, че никога не би ми простила, ако не ти го кажа сега.
— Какво да ми кажете? — Редуинг се извърна от прозореца и погледна към Пинкъс.
— Говорих с един мой приятел тази сутрин, един бивш колега, който сега е член на Съда.
— Аарон! — извика Девъро — Не си му казал нищо за този следобед, нали?
— Разбира се, че не. Обадих му се просто от любезност. Казах му, че съм тук по работа и можем евентуално да вечеряме заедно.
— Слава Богу! — каза Джени.
— Той беше този, който повдигна въпроса за днес следобед.
— Какво?
— Не го каза направо, а само във връзка с моята покана за вечеря… Той каза, че може би няма да може да се види с мен, защото вероятно ще се крие и ще бъде под охрана в помещенията на Върховния съд.
— Какво?
— Точно това казах и аз…
— И?
— Той каза, че днешният ден бил един от най-странните в историята на Върховния съд. Щели да проведат някаква специална сесия с ищци по едно дело, което разделило по най-драстичен начин съдебния състав. Никой от тях няма и най-малка представа как ще гласуват другите, но всички са решени да се освободят от първоначалната си отговорност, като направят публично достояние едно доста сериозно дело срещу правителството. Те ще направят това незабавно, след като приключи изслушването.
— Какво — изпищя Редуинг, — този следобед ли?
— Първоначално не са го били включили в календара на Съда по причини за национална сигурност и евентуална възможност за репресии срещу ищците — уопотамите, поне така предполагам. След това администрацията очевидно е настояла новините около делото да останат тайна за известен продължителен период от време.
— Благодаря на небесата, че някой го е направил! — извика Дженифър.