— Върховният съдия Рийбок — обясни Аарон — може и да не е най-приятният човек на света, но това не му пречи да е доста умен. Съвсем неочаквано, обаче, този път той се е споразумял с Белия дом. Когато останалите съдии разбрали за това, мнозинството просто се разбунтувало, включително и моят приятел. Той и останалите, дори и тези, които стояли на противоположни идеологически позиции от неговите, дали ясно да се разбере, че изпълнителната власт няма никакво конституционно право да налага ограничения върху съдебната… Понякога всичко се свежда до егото, нали така? Ако оставим настрана проверките и балансите, егото е най-големият изравнител.
— Господин Пинкъс, моите хора ще бъдат по улиците, на стъпалата на Върховния съд! Тях ще ги изколят!
— Но не и ако генералът изиграе правилно картите си, скъпа.
— Ако в ръката му има и една слаба карта, той ще изиграе точно нея! — извика Редуинг. — Този човек е самата омраза! Няма нищо и никой на тази земя, когото той би се поколебал да нападне!
— Но нещата са в твои ръце, скъпа — прекъсна я Девъро. — Той не може да направи и една законна крачка без твоето одобрение; договорът ти с него е еднакво обвързващ и за двама ви.
— Това спирало ли го е изобщо някога? От всичко, което научих за твоя праисторически динозавър, ми стана ясно, че той потъпква международни правила за поведение, пренебрегва собственото си правителство, Генералния щаб, Католическата църква, вселенските схващания за морал и етика и дори и теб, Сам, теб, когото той се кълне, че обича като роден син! Той иска да се изправи открито срещу неправдата, и за да спечели делото, ще взриви цялата система като с водородна бомба и ще превърне уопотамите в най-голямата заплаха, с която се е сблъсквала тази нация! Той ще бъде като мимолетна светкавица, която трябва да бъде отведена в земята, преди стотици други малцинства да разберат как са били измамени от правителството и тогава навсякъде по улиците ще започнат бунтове и безредици… Ние можем да поправим тези неща с повече време и внимателно обмисляне, но не по неговия начин, който може да се определи единствено като хаос!
— В думите й има истина, Аарон.
В този момент вратата на апартамента се отвори с трясък, удари се в стената и в рамката застана бесният Сайръс. Но това беше един различен Сайръс; той беше облечен в скъп и екстравагантен костюм рибена кост, обувки марка „Бали“ и копринена вратовръзка. — Тези кучи синове се измъкнаха! — изкрещя той. — Тук ли са?
— Имате предвид Роман и двамата Деси ли? — попита Сам със затаен дъх. — Дезертирали ли са?
— Не, слава Богу, но се държат като някакви хлапета в Дисниленд; трябва всичко да разгледат и разучат. Ще се върнат, но въпросът е, че не се подчиниха на заповедите.
— Какво искате да кажете, полковник? — попита Пинкъс.
— По дяволите, отидох до кенефа и им казах да си налягат парцалите и когато се върнах, бяха изчезнали!
— Нали току-що казахте, че ще се върнат — попита Девъро — Какъв е тогава проблемът?
— Да не би да искате тези щури маймуни да тичат насам-натам из фоайето?
— Това всъщност може да е доста свежа гледка — каза Аарон, подхилвайки се. — Оставете ги да съживят малко тая армия от дипломати, които се разхождат тук толкова важно и наперено, че имаш чувството, че едвам се сдържат да не пръднат — извини ме, скъпа.
— Няма нужда да се извинявате, господин Пинкъс — каза Дженифър, вперила поглед в огромния наемник. — Сайръс — продължи тя, — изглеждаш толкова — о, не знам каква дума да употребя — но, все пак, толкова… впечатляващ.
— Заради дрехите е, Джени. Не съм обличал подобен костюм откакто четиридесет и шест мои роднини от Джорджия се събраха и ми купиха един от Пийчтрий Сентър, когато получих докторската си титла. Преди това не можех да си го позволя, а пък след това още по-малко. Радвам се, че ти харесва; и на мен ми харесва. Много любезно беше от страна на господин Пинкъс, чиито шивачи са готови да минат и през иглено ухо, щом той кимне.
— Не е истина, приятелю — каза Аарон. — Те просто разбират що е спешност… не е ли прекрасна гледка нашият полковник?
— Страхотен е — съгласи се неохотно Сам.
— Родоският колос, облечен като за съвещание на директорите на IBM — добави Редуинг, кимвайки одобрително.
— Тогава, може би, ще трябва да ви запозная с нашия нов съдружник при прослушването този следобед… Мога ли да ви представя съдия Корнелиус Олдсмобил, който ще ни придружи в Съда. На него не му е разрешено да говори, а само да наблюдава, но той ще седи до генерал Хоукинс, който съвсем логично ще си мисли, че той е там като военна охрана. Ако при обявяване на решението на Съда, нашият генерал е решен да добави някакви непочтителни коментари „съдията Олдсмобил“ ме увери, че има сума начини това да бъде предотвратено, включително и някаква метаболична хватка, което за човек на възрастта на генерала би предизвикало незабавното му отстраняване.