— Моля ви, госпожице Джени, отворете! — чу се неподлежащият на объркване глас на Роман З. — Много е тежко!
Редуинг отвори вратата и видя Роман, застанал пред двамата Деси, които бяха хванали за дръжките един огромен метален сандък и на челата им блестеше пот.
— Мили Боже, защо не се обадихте на някой от персонала да го донесе?
— Моят най-скъп приятел, който по една случайност в момента се е превърнал в брутален и малоумен „полковник“, каза да го донесем сами — Циганинът влезе в стаята. — А от друга страна, който види съдържанието му… Хайде мои втори и трети най-скъпи приятели. Внасяйте го!
— Вие ще бъдете щедро компенсирани за усилията си — каза Аарон Пинкъс, след като излезе от спалнята. — Няма ли някой да го отвори? — добави той, вторачвайки се в сандъка.
— Няма ключ — каза Роман, — само някакви малки цифри на ключалките.
— Шифърът е в мен — обяви безукорно и скъпо облеченият Сайръс, който влезе през отворената врата и незабавно я затвори. — Ето! — каза Сайръс, след като се справи с ключалките и отвори сандъка.
— Господи! — извика Изгрев Дженифър Редуинг. — Толкова много метал!
— Казах ти, Джени — изрече Сайръс, поглеждайки към купчината стоманени жилетки и шлемове, закачени от едната страна. В другата част висяха най-различни странни облекла. — Играта е загрубяла доста.
1:32. Съдържанието на огромния сандък беше разпределено. Съгласно заповедите на Ястреба (с няколко допълнения и поправки от страна на настоящия му главен военен адютант, Сайръс) основната цел беше да се измамят вражеските скаути, които ще ги издирват в тълпите отвън, и чрез тази измама да се доберат до приемната зала на Върховния съд. Влязат ли веднъж вътре, втората задача беше да преминат през охраната без Сам, Аарон, Ястреба, а по възможност и Джени, да разкриват самоличността си. Макензи беше убеден, че пазачите са получили сигнал да следят за определени личности, със сигурност за тях двамата с Девъро, а тъй като Сам беше служител на Пинкъс, може би и за Аарон. И. Дж. Редуинг в миналото също беше пледирала пред Съда и ако някой си беше свършил добре домашното и беше научил, че тя освен това е и член на племето уопотами, също би могла да бъде в списъка. Наистина, вероятността участието на Джени да е било проследено беше съвсем малка, но не трябваше да се подценяват възможностите на милиардите долари, притежавани от алчните врагове на „починалия“ Винсънт Манджекавало.
Преодоляването на третото препятствие зависеше единствено от това Сам, Аарон и Хоукинс да намерят мъжка тоалетна, а Дженифър да се ориентира къде е дамската, преди да бъдат приети във височайшите покои. Според подробния план на сградата, осигурен по неизвестен начин от „роднини“ на Вини Бам-Бам и потвърден от любимата му леля — Анджелина Хойкалото, коридорът на втория етаж, където се намираха и съдебните зали, се увенчаваше с по две такива помещения в противоположните му краища. Но да насочим отново вниманието си към съдържанието на металния сандък. То накара Джени да се разкрещи от спалнята си.
— Сам, това е невъзможно!
— Кое? — каза Девъро, излизайки с трудност от втората спалня, облечен в някакъв широк пепитен костюм с развяващи се панталони, които прибавяха към стройната му фигура поне още тридесет и пет килограма. По-странна беше главата му. Тя беше покрита с рошава кафява перука, като сипещите се изпод шапката къдрици можеха да се опишат единствено със сравнението „свинска опашчица“, любимата прическа на студентството от двадесетте години. Той бутна притворената врата на Редуинг и застана в рамката. — Мога ли да помогна?
— У-а-у-а-а-а-х!
— Ти крещиш. Това „да“ ли означава или „не“?
— Ти пък като какъв си се маскирал?
— Според шофьорската книжка и регистрационната карта на избирател, която ми бе осигурена заедно с дрехите, името ми е Алби-Джо Скруб и съм притежател на ферма за отглеждане на пилета някъде… А ти пък коя си?
— Бивша църковна хористка! — отговори Джени, опитвайки се още веднъж да закопчае стоманената жилетка, която не беше съвсем по мярка на щедрия й бюст. — Ето! Няма значение, оправих ce!… А сега и тази тъпа селска блуза, която би убила желанието и на някоя зажадняла за секс горила.
— Да, но не убива моето.
— Ти си едно ниво под горилата и се възбуждаш сто пъти по-лесно.
— Стига де, нали вече нямаше да се заяждаме. Не се майтапя, ти каква си?
— Нека го кажем направо — една лека жена, чиито природни дадености от кръста нагоре въпреки този противокуршумен корсет, се надяваме да отвлекат вниманието на пазачите от процедурите по пропускането.