— Ястреба мисли за всичко.
— Дори и където въпроса опира до либидото — съгласи се Редуинг и навлече яркозелената блуза през главата си. После я завърза над жълтата си минипола. Наклони се леко напред, поглеждайки как се поклащат гърдите й под свободната широка блуза. — Това е най-доброто, което постигам — каза тя с въздишка.
— Дай да поработим върху него…
— Долу ръцете… Сега идва най-неприятният момент — „каската“.
— Косата ти изглежда доста странно — отбеляза Девъро, — да не би да си я хванала отзад?
— Твоят неандерталец иска да ми отмъсти — Джени посегна към една широка квадратна кутия на леглото и извади от там една платиненоруса перука, поставена върху стоманен шлем. — Тази противокуршумна каска е толкова тежка, че сигурно до края на годината ще ходя със схванат врат, ако доживея дотогава, разбира се.
— Да, и аз си имам такова нещо — каза Сам, докато Редуинг наместваше бронираната перука върху главата си. — Можеш да кимнеш с глава за „да“, но ако се опиташ да кажеш „не“, може да си счупиш носа.
— Не ми отива на външния вид да си въртя главата.
— Сам! — извика Аарон Пинкъс от дневната — Необходима ми е помощ!
— На разположение съм — Девъро изхвърча от спалнята, а Джени по петите му. Това, което видяха беше невероятно. Нямаше я вече крехката, но въпреки това достолепна фигура на най-изтъкнатия бостънски адвокат. На негово място се беше появил някакъв равин в дълга черна мантия и плоска черна капела, изпод която стърчаха два кичура черна коса.
— Ти да не би да опрощаваш грехове или хора като теб не правят подобни неща? — каза Сам.
— Никак даже не си остроумен — отвърна Аарон и пристъпи внимателно няколко крачки напред, залитна и се хвана за поставката на една настолна лампа, която, естествено, се разби на пода. — Цялото ми тяло е опаковано в желязо! — извика той ядосано.
— Това е заради собствената ви сигурност, господин Пинкъс — каза Дженифър, заобиколи Девъро и подхвана възрастния човек под ръка. — Сайръс се изрази съвсем ясно, трябва да се погрижите за сигурността си.
— Тази грижа ще ме убие, дете мое. На Омаха Бийч носех на гърба си двадесет килограмов пакет, заради който едва не се удавих в метър и двадесет сантиметра вода, само че тогава бях къде-къде по-млад. Това метално бельо е доста по-тежко, а и аз съм много, много по-стар.
— Най-трудно ще ви бъде изкачването по стълбите пред Съда и понеже ще трябва да се разделим, ще накарам Джони Телешки нос да намери някой, който да ви помогне.
— Телешкия нос ли? Струва ми се, че това име ми е познато, то не се забравя лесно.
— Той е дясната ръка на Мак от племето — каза Сам.
— Джони Телешкия нос и Макензи Хоукинс образуват един съвършен екип. Мошеник и измамник. Телешкия нос все още ми дължи един куп пари, а Хоукинс ми дължи душевно спокойствие, както и професионалната ми кариера… Няма значение, Джони ще намери някой, който да ви помогне. По-добре да го направи или ще го подведа под отговорност, затова че е присвоил хилядарки от подкупа, който генерал Гърмяща кукувица е дал на старейшините.
— Направил ли го е? — попита Девъро.
— Всъщност, нямам и най-малко понятие, но би било най-естественото нещо на земята за него поне да опита.
На вратата нетърпеливо се почука. Сам отиде и я отвори, още веднъж приятно изненадан от внушителната елегантност на Сайръс. — Заповядайте, полковник.
— Благодаря, Сам. Бих желал да те запозная с двама мои приятели или може би трябваше да кажа, приятели на „съдията Олдсмобил“ — Сайръс пристъпи в стаята и подкани с жест Деси-Едно и Две да сторят същото. Въпреки това, те не бяха двамата Деси Арнас, които всички познаваха. Д-Едно, чиито изкуствени зъби отново бяха на мястото си, беше облечен в консервативен сив костюм и тъмносиня риза, която подчертаваше бялата му свещеническа яка. Д-Две, също някакъв свещеник, но от различна вяра, носеше черен костюм и свещеническа яка, както и златен кръст, висящ на гърдите му. — Мога ли да ви представя отец Елмър Пристин, свещеник и неговия католически колега, монсиньор Хектор Алицонго.
— Небеса! — каза Аарон, свличайки се със звън в стола си.
— Боже мой! — добави платиненорусата проститутка, която всъщност беше Джени.
— Той те чува — каза Д-Две и се прекръсти, след това прекръсти и всички в стаята — наопаки.
— Не ставай богохулник — измърмори Деси-Едно.
— А ти луд. Включих те и тебе, макар че си тъп протестант.
— Много добре, момчета — каза Девъро. — Разбрахме посланието… Сайръс, за какво е всичко това?