— Първо, разрешете ми да попитам дали всеки от вас е намерил всичко, изброено в списъка? — Дженифър, Сам и Аарон кимнаха. — Добре — продължи наемникът, — има ли някакви проблеми с камуфлажното облекло? Искаме да се чувствате удобно, доколкото е възможно при тези обстоятелства.
— Ако трябва да съм откровен, полковник — отвърна Аарон, — може би ще трябва да наемете портативен кран, за да ме премества.
— Това не е проблем, Сайръс — каза Редуинг. — Ще накарам някой член на племето да помогне на господин Пинкъс.
— Съжалявам, Джени, не можем да си позволим никаква връзка с който и да е от племето. А не е и необходимо.
— Чакай малко сега — намеси се Девъро. — Моят почитаем шеф едва върви в този средновековен рицарски костюм!
— Той ще бъде подкрепян от нашите двама свещеници.
— Нашите Деси ли? — каза Дженифър.
— Точно така. Идеята е на Хоукинс и е направо блестяща… „Преподобният Пристин“ и „монсиньор Алицонго“ са се присъединили към достопочтения равин в религиозен протест пред Върховния съд срещу някои от последните му решения, които те считат едновременно за антихристиянски и антисемитски. Никой няма да може да им попречи, освен със сила, а това би го поставило в доста неудобно положение пред телевизията.
— Идеята определено е уникална — призна Сам. — Между другото, къде е Роман З.?
— Въобще не ми се иска да мисля — отговори Сайръс.
— Не е дезертирал, нали? — каза Джени.
— Нито за секунда. Имало някаква стара циганска пословица, открадната от китайците, която казвала, че човек, който спаси живота на друг, трябвало да живее на гърба на този човек до края на неговия живот.
— Не съм убеден, че я е разбрал правилно — каза Аарон. — Струва ми се, че беше точно обратното.
— Разбира се, че е обратното — съгласи се Сайръс, — но циганите са я видоизменили и той така си я знае.
— Е, къде е той, все пак? — попита Редуинг.
— Дадох му пари да вземе под наем една видеокамера. Подозирам, че в настоящия момент краде някоя, като е казал на нищо неподозиращия продавач, че само иска да погледне пречупването на обектива на слънчева светлина. Може и да греша, но се съмнявам. Той мрази да плаща за каквото и да е — струва ми се, той искрено вярва, че това е неетично.
— Той би трябвало да се кандидатира за Конгреса.
— Но защо камера? — попита Редуинг.
— Това беше моя идея. Помислих си, че трябва да притежаваме аудиовизуален запис на протеста на уопотамите, възможно най-обширен, включващ всякакви опити за намеса на разни индивиди, насилие или каквито и да са опити да се попречи на гражданите да упражнят правото си на свободно събиране или граждански протест.
— Знаех си — възкликна със слаб глас Пинкъс от стола. — Той може и да е професионален войник и химик, но също така има данни за адвокат.
— Чакай малко — каза Девъро с нотка на скептицизъм. — Нека да довършим разговора, който преди малко подхванахме. Една нередактирана видеокасета, с датата и часа, отчитани секунда по секунда върху всеки кадър, в общи линии се приема като неопровержимо доказателство, нали така?
— Мисля, че известен брой конгресмени и сенатори, както и един или двама кметове ще се съгласят с теб, Сам — каза наемникът с лека усмивка.
— Да, и ако ние притежаваме подобна касета, запечатала „определени индивиди“, извършващи незаконни действия от насилствен характер по време на протеста на уопотамите…
— И — прекъсна го Дженифър, поглеждайки към Девъро, който кимна в смисъл „моля, заповядай“ — ако тези неприятни индивиди бъдат идентифицирани като такива под командването на една или друга правителствена агенция, това би било едно значително морално предимство за нас.
— И не само под командването на правителството — каза Сайръс. — Отвън в тълпата има цяла сбирщина, на която са й платили, за да ви спре. Работодателите им са така затънали в дългове, че самата мисъл за вас ги кара да си изяждат подметките и да си подмокрят панталоните.
— Полковник, моите поздравления! — каза Аарон, опитвайки се да стане от стола, при което изпълни стаята със звуците на метал, удрящ се в метал. — Дори и ако всичко се провали, ние ще имаме зад гърба си една втора отбранителна позиция.
— Аз наричам това „да изпържим задниците на тези, които биха желали първи да изпържат нашите“, господин Пинкъс.
— Точно така! Знаете ли, със или без правна степен, аз бих желал вие да заемете някаква служба в моята фирма, да речем като експерт-стратег в областта на криминалното право.
— Поласкан съм, сър, но мисля, че би било по-добре да говорите по този въпрос с вашия приятел Куксън Фрейзиър. Той каза, че има една къща в Карибите, две във Франция, апартамент в Лондон и няколко, за които не може да си спомни, в ски-курортите в Юта или Колорадо. Всичките те са били ограбвани поне по веднъж и той поиска от мен да се заема с по-нататъшната им сигурност.