— Тръгвай, Лютиче! — изкрещя Хоукинс в радиото си.
— Добре, Нарцис, но имаме един проблем — долетя гласът на полковник Сайръс.
— Какъв проблем?
— С религиозното трио всичко е о’кей, но изгубихме проститутката и селянина!
— Какво се е случило?
— Покахонтас побесня, когато някаква туристка хвърли в краката на танцьорките една шепа фишеци и изкрещя нещо като на гръцки. Нашето момиче се втурна след тази кучка, а Сам се втурна след нея!
— Върнете ги обратно, за Бога!
— Наистина ли искате от съдията Олдсмобил да се хвърли в това меле и да започне да чупи глави?
— По дяволите, нямаме никакво време! Почти три без петнадесет е, а ние трябва да се вмъкнем вътре, да сменим дрехите си и да се представим на охраната пред залата в три часа!
— Може би разполагаме с толеранс от няколко минути — прекъсна го Сайръс. — Дори и съдиите трябва вече да са уведомени за този хаос отвън.
— Уопотамски хаос, Лютиче! Може да се каже, че не е много в наша полза, въпреки че е необходимо.
— Задръжте така! Нашият селянин с кокошките води обратно Покахонтас — в мъртва хватка, бих добавил.
— Това момче от време на време се взема в ръце! Детайлизирайте ситуацията и да действаме!
— Ей сега. Кога ще излезе нашият генерал?
— Веднага щом видя принцесата и селянина да пресичат улицата поотделно и се погрижете тя да влезе първа… къде изчезна светата троица? Не ги виждам.
— Не можете да ги видите. Те са от тази страна и си пробиват път през безредиците. Хората би трябвало да се отнасят с малко повече уважение към религиозните водачи. Деси-Едно и Две вече проснаха на земята поне дузина вика-чи, и се кълна, че видях Д-Едно да разкопчава поне пет часовника!
— Само това ни липсва, свещеник-джебчия!
— С това разполагаме, Нарцис… Край, двамата ни адвокати, Пънч и Джуди84 пристигат.
— Напляскайте ги, за да се вразумят, полковник. Това е заповед! Край!
Ястреба пъхна уоки-токито в разпрания джоб на сакото си и се обърна към Сътън: — Само няколко минути остават, Хенри. Готов ли си?
— Готов ли? — каза актьорът, едва сдържайки яростта в гласа си. — Идиот такъв! Как бих могъл да завладея сцената, когато тече цялата тази бъркотия?
— Стига, Хенри, само преди няколко часа ми каза, че това нещо е чудесен „мизансцен“.
— Това беше обективен анализ, а не субективна интерпретация. Няма малки роли, има малки играчи.
— А?
— Ти си изключително дебелокож, когато стане въпрос за изкуство, Макензи.
— Тъй ли?
— Хубавата Дженифър пресича улицата. Господи, гардеробиерката трябва да бъде уволнена незабавно! Тя е направо като някоя брантия!
— Точно това е идеята… Ето го и Сам…
— Къде?
— Онзи тип с костюма, дето му е голям…
— С онази абсурдна шапка ли?
— Изглежда доста по-различен, нали?
— Определено изглежда много глупав!
— Точно това ни трябва. А не някакъв хитър адвокат.
— Мили Боже! — възкликна актьорът. — Видя ли това?
— Кое?
— Свещеникът в сивия костюм — ето там — този, който се качва по стълбите с другия свещеник и онзи между тях двамата, който прилича на равин.
— О, о… Какво е станало?
— Кълна се, че викарият току-що блъсна един човек и му открадна часовника. Направо му го откъсна от китката!
— Проклятие! Казах на полковника, че само това ни липсва, свещеник, който краде от паството си.
— Знаете ли…? Ама разбира се, че знаете. Възрастният човек в равинските дрехи е Аарон! А другите двама са онези типове от Аржентина или от Мексико!
— Пуерто Рико, но това не е важно. Щом са стигнали до горе, значи ще влязат!… Ваш ред е, генерале!
От радиото на Ястреба се дочу пращене. Той го измъкна бързо от джоба си и от него се разнесе гласът на Сайръс. — Пресичам улицата. Пожелайте ми късмет!
— Всички системи са в ход, полковник… Телешки нос, обади се!