— Аз ти говоря за настоящия момент! План Б, приоритет Две — мирното превземане на Съда!
— На теб чавка ти е изпила шибания мозък! Може да ни изпозастрелят!
— Не и ако всички паднете на колене и започнете да нареждате и плачете на висок глас, но чак след като вече сте вътре.
— Кой го е казал?
— Има го и в Конституцията. Никой няма право да застреля човек на колене, защото той се моли и ще умре с достойнство, а този, който го е застрелял, ще бъде прокълнат от Господ.
— Без майтап?
— Без майтап. Тръгвайте!
Ястреба върна обратно радиото в прокъсания си джоб вече във вътрешността на огромното фоайе на Върховния съд, а в това време Сайръс държеше Аарон, Джени, Сам и двамата Деси плътно до стената, далеч от аркообразните детектори за метал.
— Слушайте ме сега, приятели — каза химикът-наемник. — Когато уопотамите нахлуят вътре, Д-Едно и Д-Две ще обезвредят детекторите като ги повдигнат, а вие — Сам, Джени и господин Пинкъс, ще се промъкнете под тях и ще се отправите към втория етаж. Използвайте стълбите или асансьорите, няма значение и отидете до втория килер от дясната страна. Другите ви дрехи са там в един найлонов плик. Преоблечете се в мъжката и в дамската тоалетна и се съберете пред залата в източния край на коридора. Аз ще ви чакам.
— Ами Мак? — попита Девъро.
— Доколкото го познавам, а мисля, че вече го опознах добре, се обзалагам, че ще бъде в този килер и ще разпределя покупките преди вас. Човече, щеше ми се този тигър да беше управлявал някои от кампаниите, в които съм участвал. Аз съм добър, но той е връх — искам да кажа, наистина зъл!
— Това комплимент ли е, Сайръс? — попита Пинкъс.
— По-добре да ми повярвате, равине. Бих го последвал и в ада, защото знам, че ще се върна.
— Е, той никога не е плувал двадесет мили в ураган…
— О, я млъквай, Сам… О, о, ето ги, идват!
— Велики Аврааме! — прошепна Аарон, докато ордата уопотами с боядисани, восъчни лица, разкривени в гротесков хленч, се втурнаха през вратите и моментално паднаха на колене, пеейки в унисон с глави вдигнати към тавана, молейки боговете си за пощада. (Ако някой знаеше, а никой не знаеше, това все още беше „Честването на първата брачна нощ“.)
Една дузина пазачи свалиха от раменете си пушките и ги насочиха към главите на протестиращите. Но нито един не стреля. Това го имаше в Конституцията, или поне в съзнанието на охраната на Върховния съд, че не трябваше да се стреля по хора, които се молят. Вместо това се чуха аларми, но не от детекторите, а от вътрешността на самата сграда. За няколко секунди в огромната зала се стекоха подкрепления от охраната, служители и помощен персонал. Настъпи истински хаос.
— Сега! — прошепна Сайръс. Деси-Едно и Две повдигнаха дебелите кадифени въжета и Аарон, Сам и Джени пропълзяха под тях, възползвайки се от безредието.
Макензи също премина без да благодари на някого за този късмет и се втурна към стълбището, което водеше към втория етаж.
Проблем. Естествено. Лелята на Вини Бам-Бам, Анджелина Хойкалото беше объркала втория килер със стаята на климатичната инсталация и няколко скъпоценни минути бяха пропилени в търсенето на черната найлонова торба, в която се намираха дрехите им. Изведнъж се чу приглушена експлозия, на която всъщност нито един от тях не обърна внимание.
— Намерих я! — извика Сам и във въодушевлението си дръпна някакъв шалтер и климатичната инсталация даде накъсо. — Всичко спря — добави той, озадачен от внезапното спиране на голямата машинария.
— Кого го е грижа? — извика Дженифър, подхващайки Пинкъс, докато в това време Ястреба се задаваше тичешком от другия край на коридора и сваляше в движение скитническото си сако.
— Те ти булка Спасов ден! — изрева той. — Тъпата стълба беше заключена отвътре!
— Как влезе? — попита Девъро, измъквайки дрехите на Редуинг от торбата.
— Винаги нося в себе си малък пластичен експлозив, човек никога не знае за какво ще му потрябва.
— Вярно, стори ми се, че чух някакъв гърмеж — каза изтощеният Пинкъс.
— Къде е дамската тоалетна? — попита Редуинг.
— Там в края — отвърна Макензи, сочейки на изток.
— А къде е нашата тоалетна? — попита Сам.