— Доста по-близо, ето тук отляво.
Те потеглиха и изведнъж Дженифър се обърна и извика. — Сам! Мога ли да се преоблека заедно с теб? Остават още само три минути, а онази врата е на разстояние две футболни игрища!
— Леле Боже, откога чакам тези думи!
Проститутката с платиненорусия шлем се втурна обратно към пилегледача „Алби-Джо Скруб“ и двамата заедно последваха Пинкъс и Ястреба в помещението за облекчаване. Джени влезе бързо в една от кабинките, а мъжете се отърваха от дрехите и перуките си и останаха по далеч по-приличните облекла, които носеха под живописния камуфлаж.
Освен Ястреба. Защото в дъното на торбата за отпадъци, сгъната грижливо, за да бъде извадена без усилия, се намираше пълната му парадна униформа на Гърмящата глава, вожд на уопотамите, включително и величествената корона от пера, най-величествената от времето, когато окиичобите са посрещнали един заблуден козметик на име Понс де Леон85 на брега на бъдещия Маями Бийч. Той бързо свали скитническите си панталони и подгизналата си от пот риза и ги замени с облеклото от фина еленова кожа и кожения си бизонски жакет. След това, под смаяните погледи на Аарон и Сам, внимателно положи огромното творение от пера върху главата си. То се разстла във всичките си сто осемдесет и осем сантиметра.
Една минута по-късно Дженифър излезе от кабината в безупречен тъмен костюм, с вида на хладна и преуспяваща дама адвокат, която изобщо не се бои да застане пред доминирания от мъжкия пол Върховен съд. Това, което я уплаши за момент, беше гледката, която представляваше Макензи Хоукинс.
— А-а-а! — изпищя тя.
— Изразяваш в пълна степен и моите чувства — каза Девъро.
— Генерале — добави Пинкъс, влагайки в титлата любезна, но твърда молба, — това не е някакъв маскарад на Бала на розите в Пасадена. Тези процедури са най-сериозните и респектиращи в правната ни система и вашата външност, колкото и великолепна да е, едва ли е подходяща за ситуацията.
— Какво й е на ситуацията, командире?
— Само бъдещето на племето уопотами и огромен сектор от отбранителната структура на държавата.
— Ще се изкажа по първата част. Мнението ми е окончателно. Между другото, това е всичко, което нося със себе си, освен ако не желаете да вляза като някой член на племето Скитникос анонимикус — което, погледнато от друга гледна точка, не е съвсем лоша идея.
— Ще отидем с перата, генерале — каза бързо Дженифър.
— Мръсното сако още е в коридора — замисли се дълбоко Хоукинс. — Тук горе няма кой да го намери; всички са долу… Като си помисля за това, аз един беден и подтиснат човек от един онеправдан народ — облечен в парцали и може би с хлътнал от глад стомах.
— Не, Мак! — извика Сам. — Те ще те измъкнат навън и ще те линчуват.
— Предполагам, че е напълно възможно — каза Ястреба и се намръщи. — Това е един безчовечен град.
— Тридесет и пет секунди — обяви Редуинг, поглеждайки часовника си. — По-добре да тръгваме.
— Не мога да си представя, че минута или две закъснение могат да имат някакво значение — каза Аарон. — Имам предвид, че там долу цари истинско гражданско неподчинение, маси щурмуват барикадите, което си е живата истина.
— Не щурмуват, командире, а се молят. Има разлика.
— Той е прав, Аарон, и това никак не е в наша полза — каза Девъро. — Веднага щом пазачите осъзнаят, че това е в общи линии една мирна демонстрация, готовността веднага ще бъде отменена и другите веднага ще се върнат по местата си… Ти си присъствал на подобни процедури и преди, нали шефе?
— Три или четири пъти — отвърна Пинкъс.
— Кой стои пред вратите на Върховния съдия, командире?
— Специален пазач и един съдебен служител, генерале.
— Проклятие! — изрева Ястреба. — Единият от тях или и двамата ще разполагат със списък на имената ни. Ще се обадят по радиото и още една дузина други ще изникнат от ламперията и ще ни разкарат. Никога няма да влезем вътре!
— Предполагам, че не говорите сериозно — каза Дженифър. — Това е Върховният съд. Никой не може да подкупва пазачите и съдебните служители и въобще всякакви такива неща.
— Помисли си за милиардите дългове и зачервените физиономии в Пентагона, а и в Министерството на правосъдието и в Държавния департамент и още няколко дузини пиявици в Конгреса, които си прекарват отпуските в плюскане на тонове свинско. Какво са неколкостотин хиляди долара, които ще бъдат изръсени тук из тези свети зали!
— Мак е прав донякъде — каза Сам.
— Плътта е податлива на изкушения — отбеляза Аарон.
— Хайде да се омитаме оттук! — заключи Дженифър. Така и направиха и забързаха, запазвайки максимално достолепие, към внушителните аркообразни врати на кабинета. За тяхно най-голямо облекчение, видяха, че масивната фигура на Сайръс е застанала пред тях; с огромно учудване видяха и двамата Деси, коленичили от двете му страни в свещеническите си одежди.