Выбрать главу

— Полковник, какво правят тук двамата ми адютанти?

— Генерале, какво сте си сложил, по дяволите?

— Парадната униформа, подобаваща на племенния ми сан, разбира се. Сега, отговорете на въпроса ми!

— Идеята беше на Деси-Едно. Той каза, че са стигнали толкова далече и въпреки че не били сигурни за какво е това всичкото, решили, че може би ще се нуждаете от допълнителна охрана. За тях не представляваше никакъв проблем да се качат тук — колкото и да е странно, но тук си е живо убежище от безредиците на долния етаж.

— Колко мило — каза Дженифър.

— Колко тъпо! — изкрещя Девъро. — Ще ги забележат, ще ги арестуват и разпитват и цялото ни нелегално проникване ще цъфне на първите страници на вестниците!

— Ти нищо не разбираш — каза Д-Едно, надигайки глава с ръце все още сключени за молитва. — Numero uno, изобщо нищо не сме видели. Numero dos, ний сме misioneros, които обръщат бедните варвари в Христовата вяра. Кой ша арестува такива падрета? А ако се опитат, няма да могат да ходят няколко месеца и никой няма да влезе вътре освен вие.

— Проклет да съм — измърмори Хоукинс и погледна почти нежно надолу към двамата си адютанти. — Правилно съм се спрял на вас, момчета. При тъмните операции човек винаги трябва да разполага с вторичен спасителен персонал; той обикновено е първият, който поема огъня върху себе си. Ние се поколебахме да ги включим, защото знаехме каква може да бъде равносметката, но вие не се поколебахте да дойдете като доброволци. Прекрасно е от ваша страна, момчета.

— Т’ва е хубаво, генерале — каза Д-Две, — но ти няма да си проклет. Аз сам ще оправя тая работа, а не моя амиго. Нъл’ виждаш, аз съм catolico, той е само protestante — то не се брои.

Тътенът на отекващи стъпки по дългия коридор накара всички да извърнат рязко глави в пълен шок. Той бързо премина, щом тичащата фигура на Роман З., с по една камера във всяка ръка и дълга найлонова торба, преметната през рамото му и удряща се в бедрата му, се затича към тях.

— Мои най-скъпи и най-обичани друзя! — изкрещя той, останал без дъх и спря. — Няма да повярвате колко великолепен бях! Заснех физиономиите на всички, включително и трима човеци, които убедих с дългия си нож да кажат, че са били изпратени тук от „Министъра на правосъдието“ и от някакъв дребен секретар на нещо дето му викат „отбрана“.

— Това е страхотно! — каза Сам. — Но как се добра дотук?

— Очен лесно! Там долу в мраморната зала всички пеят и танцуват, и се смеят, и плачат, също като моите цигански предшественици. Хора със смешни дрехи и боядисани лица раздават наоколо бутилки с плодов сок и всички са толкова щастливи и тъжни, че ми напомниха за един наш лагер в планините на Моравия. Всичко е glorioso!

— O, Боже мой! — възкликна Дженифър — Джибрите!

— Кое, скъпа моя?

— Джибри, господин Пинкъс. Най-отровното питие, добивано някога от цивилизован или нецивилизован човек. Мохоуките твърдят, че те са го изобретили, но ние сме го подобрили и сме го направили двадесет пъти по-силно. Употребата му е абсолютно забранена в резервата, но ако някой е успял да открие тези джибри и да ги пусне в употреба, това е само онзи негодник Джони Телешкия нос!

— Бих казал, че в този момент той е напълно достоен и за името си, и за рождението си — каза Девъро.

— Хайде да влизаме — каза вече съвсем заповеднически Сайръс. — Аз ще отворя вратата — Той го направи и добави: — Първо вие, генерале.

— Съвсем правилно, полковник.

Макензи Хоукинс влезе в просторната, облицована в махагоново дърво стая, перата му се вееха, подкрепителният контингент го следваше достолепно, когато изведнъж оглушителни звуци на див боен индиански химн, там-тами и гласове изпълниха святото помещение. Горе на полукръглата банка, съдиите, чиито лица вече бяха застинали в строги изражения, реагираха панически и до един и една се изпокриха под нея, а след това започнаха да надзъртат с разширени очи, ужасени, но същевременно и облекчени, че не се виждат никакви признаци на насилие. При вида на пернатото чудовище под тях устите им зяпнаха; не пожелаха да се изправят иззад банката, останаха там с напълно шокирани лица.

— Какво направи, по дяволите? — прошепна Сам зад Ястреба.