— Много мило от ваша страна да признаете на колегата ни подобна способност — каза друг.
— Не съм го казал с обиден подтекст, сър.
— Да, но според собствените ви думи, вие можете да се почувствате обиден, съветник — отбеляза съдийката. — Така че аз бих направила заключението, че и вие сте способен да обидите някого.
— Само, когато съм убеден, че е оправдано, мадам.
— Точно това имах предвид и аз, господин Девъро, когато споменах тази нишка на злонамереност в декларацията ви. Не се учудвам, че не искате нищо по-малко от една унизителна капитулация от страна на правителството, която би стоварила върху плещите на всеки данъкоплатец в тази държава един непосилен товар. Задължение, което едва ли би преглътнал.
— Ако Съдът ми разреши да го прекъсна — намеси се Гърмящата глава, вожд на уопотамите — моят блестящ млад съветник, застанал тук пред вас, има репутацията на човек, който изпитва силен справедлив гняв, когато чувства, че каузата е законна…
— Какво? — прошепна Сам и ръгна с лакът ребрата на Хоукинс — Не смей…
— Той се осмелява да си пъха носа там, където не смеят и ангелите, но кой измежду нас би винил този истински честен човек, който до дъното на душата си вярва в справедливостта за онеправданите? Вие сър, твърдите, че на него му се плаща, за да се чувства обиден — вие бяхте прав само наполовина, сър, защото на него изобщо не му е било платено, но той се чувства обиден заради времето, в което живее, без да търси за себе си никаква награда в бъдеще за искрената си вяра… А каква е тази вяра, която така силно ги подтикна да се застъпи в наша полза? Разрешете ми да се опитам да обясня. Или още по-добре, вместо аз да обяснявам, всеки от вас може да посети една дузина резервати, в които живеят нашите народи. Вижте сами какво е сторил белият човек с предишните горди индианци. Вижте бедността ни, мръсотията, в която живеем, нашата — да, нашата безжизненост и импотентност. Попитайте се, дали самите вие бихте могли да живеете по този начин без да чувствате обида в сърцата си. Тази земя е била наша земя и когато вие сте ни я отнели, ние по някакъв начин сме осъзнали, че от това може да се развие една по-велика, цялостна нация и че ние можем да бъдем част от нея… Но не, не било писано. Вие ни изолирате, оставяте ни в периферията, изпращате ни в изолирани резервати без никакъв принос във вашия прогрес Това е документирана история и никой не би могъл да я постави под въпрос… Ето по тази причина, ако нашият образован съветник е написал декларацията си с определена доза гняв — „злонамереност“, както го наричате вие — той ще влезе в хрониките на правото на двадесети век като Кларънс Дароу86 на нашето време. Говорейки от името на потърпевшите уопотами, ние го боготворим.
— Боготворенето, вожде Гърмяща глава, не влиза в работата на този Съд — каза големият черен съдия и погледна накриво. — Човек може да боготвори своя бог, или някакъв идол, или икона, или последния гуру, но това не оказва никакво влияние в съдебната зала, а и не би трябвало. Ние тук боготворим единствено правото. Ние отсъждаме въз основа на фундаментални или доказани истини, а не на убедителни хипотези, извлечени от несъществени документи отпреди повече от сто години.
— Хей, чакайте малко сега! — извика Сам — Аз прочетох тази декларация…
— Ние смятахме, че вие сте я написал, съветник — прекъсна го съдийката — Не е ли вярно?
— Да — ами, това е друга история, но нека ви кажа, аз съм страхотен адвокат и съм проучил тази декларация в най-малки подробности. Историческият доказателствен материал, който я подкрепя, е неоспорим! Още повече, ако съдът отхвърли тези доказателства от прагматични подбуди, вие значи сте просто една сбирщина от — от…
— От какво, Съветник? — попита един от съдиите от лявата страна на банката.
— По дяволите, ще го кажа — страхливци!
— Обичам те, Сам — прошепна Дженифър.
Звучната изненада на целия Съд бе прекъсната от мощния глас на вожда Гърмяща глава, известен още и като Макензи Лочинвар Хоукинс. — Ако обичате, велики пазители на правосъдието в тази открадната от нас земя, мога ли да говоря?
— Какво има, пернат термит такъв? — изписка Върховният съдия Рийбок.
— Току-що станахте свидетели на бесния гняв на един честен човек, на един изключителен адвокат, който е готов да захвърли блестящата си професионална кариера, заради истината, която е открил в едни скрити ръкописи, които не е трябвало никога да видят светлината на деня. Точно такива безкомпромисни мъже са направили тази страна велика, защото те са се изправяли лице в лице с истината и са почувствали нейното величие. Истината и добра, и лоша, е трябвало да бъде приета с всичките жертви, които е изисквала, бляскава светлина, която е извела една нова нация до нейното величие, до нейната слава. Всичко, което желае той, което желаем ние, което желаят всички индиански народи, е да бъдем част от тази велика страна, която някога сме наричали наша. Толкова ли ви е трудно да го преглътнете?