— Аз. Хиляда осемстотин двадесет и седма. Джаксън срещу Бъкли, единият откраднал прасета от другия…
— О, млъкни! — Джени пусна ръката му и веднага я хвана отново.
— Какво има намерение да прави Чарли, след като свърши всичко това?
— Имам намерение да го направя доверен адвокат на племето. Едновременно с това ще може да върти ски-курорта през зимата.
— Това не е ли ужасно обвързващо?
— Може и да е, но аз не мисля така. Някой трябва да стои тук и да се увери със стопроцентова сигурност, че Вашингтон ще изпълни споразумението за реконструкция до последната точка. Когато някой се е захванал с подобно мащабно начинание по-добре да има зад гърба си адвокат, който винаги да му е под ръка. Ти някога да си правил пристройка към къщата си и то в определения от теб срок? Добавила съм много тежки наказателни клаузи към всяка точка от договора.
— Чарли няма да остане без занимание. Какво успя още да измъкнеш от Шеметния град, както го нарича Мак? Имам предвид, освен „непосредствените ви нужди“?
— Много просто. Безусловни гаранции от Държавната хазна, че племето ще получава една база от два милиона годишно, с корекции спрямо инфлацията, през следващите двадесет години.
— Това са кокоши курешки, Джени! — извика Сам.
— Не, не е така, скъпи. Ако не се изправим на крака дотогава, значи не го заслужаваме. На нас не ни е необходима мощна подкрепяща ръка, просто искаме възможност да се влеем в главния поток. И доколкото познавам моите уопотами, ще ви оберем на вас бледоликите и последния цент от джоба. Също, ако наистина познавам племето си, а това е така, след двадесет години второто име на вашия президент ще бъде нещо от сорта на „Залез“ или „Лунен Лъч“, помни ми думата. Ние не сме рафинирали сока Йоу-Йоу току-така.
— А сега какво? — попита Девъро.
— А сега какво?
— Какво ще стане с нас?
— Трябваше ли да повдигаш този въпрос?
— Не му ли е времето?
— Разбира се, че му е времето, но аз се страхувам.
— Аз ще те защитя.
— От кого? Ти?
— Ако е необходимо. Всъщност, много е просто. Както се изразяваш ти, Чарли и аз редуцираме сложните неща в прости думи, които всеки може да разбере.
— За какво говориш, да те вземат дяволите, Сам?
— Редуцирам усложнената ситуация в много прост проблем.
— Какво е това, ако мога да попитам?
— Аз отказвам да изживея останалата част от живота си без теб и не знам защо си мисля, че може би и ти се чувстваш по същия начин.
— Да речем, че в това, което казваш, има зрънце истина, просто зрънце, е, нека и да е колкото орех, как ще се осъществи това? Аз съм в Сан Франциско, а ти си в Бостън. Това не е кой знае колко добра основа.
— С твоите препоръки Аарон ще те наеме на минутата и то със страхотна заплата.
— С твоята трудова биография Спрингтрий, Баел и Карпас от Сан Франциско ще те направят съдружник преди мен.
— Никога не бих могъл да напусна Аарон, много добре го знаеш, а ти вече си напускала веднъж една фирма в Омаха. Ето, виждаш ли, всичко се сведе до едно просто или-или, основано върху предположението, че и двамата ще налапаме тръбата за газта, ако не можем да бъдем заедно.
— Аз не съм се изхвърляла чак толкова.
— Аз го направих. Ти би ли могла?
— Отказвам да отговоря с мотив, че това може да ме постави в неравностойно положение.
— Все пак има едно разрешение.
— Какво е то?
— Мак ми даде един медальон на неговата дивизия от Втората световна война, онази, която е атакувала и превзела Бълдж, и аз винаги го нося в себе си за късмет. — Девъро бръкна в джоба си и извади една лека монета от алуминий с физиономията на Макензи Хоукинс, гравирана по средата. — Ще го хвърля и ще го оставя да падне на земята. За мен ези, за теб тура. Ако е тура, ще си се върнеш в Сан Франциско и двамата ще страдаме с мъките на прокълнатите. Ако е ези идваш в Бостън с мен.
— Съгласна — Медальонът се превъртя няколко пъти във въздуха и падна на калния път. Джени се наведе. — Небеса, ези е — Тя посегна да вдигне алуминиевата монета, когато ръката на Сам хвана нейната.
— Не, Джени, не трябва да се навеждаш така!
— Как?
— Много е вредно за кръста ти! — Девъро я придърпа към себе си, докато вземаше медальона с дясната си ръка.
— Сам, какви ги говориш?
— Първата работа на един съпруг е да предпазва жена си.
— От какво?
— От сецване на кръста — Девъро повъртя медальона в пръстите си и го захвърли в храсталака от лявата им страна. — Вече не ми трябват никакви талисмани — каза той и прегърна Джени. — Имам теб и това е късметът, който ми трябва и който съм искал.