— Ти ли направи това с мен?
— Нямах друг избор, Сам. Когато човек се изтощи от схватки и надскочи границата на възможностите си, го връщаш във форма както можеш.
— Ти си бил в армията, така ли? В схватки…? Бил си с Мак Хоукинс, така ли?
— Познато ли ти е това име, Сам?
— А на тебе?
— Никога не съм имал честта да се срещна лично с великия генерал, но съм го виждал! Беше поел за десет дни нашата дивизия във Франция и, да ти кажа право, той беше най-свестният командващ, който тази армия е имала.
— Полудявам! — изпищя Девъро, опитвайки се да се измъкне от чаршафите, с които беше овързан. — Къде е майка ми… къде е Аарон? — попита изведнъж, озъртайки се в празната стая.
— Аз я отнесох до спалнята й. Господин Пинкъс й дава малко бренди, за да може да заспи.
— Аарон и майка ми?
— Бъди малко по-свободомислещ, момко… Ето, пийни си водица — бих ти сипнал малко уиски, но се опасявам, че няма да ти понесе.
— Престани! Целият ми свят се разпада на парчета!
— Стига си чепкал този въпрос, Сам. Господин Пинкъс ще ти го сглоби отново. В този окръг не е имало по-велик човек от него… Ето го, връща се. Чух, че се хлопва това, което остана от вратата.
Крехката изтощена фигура на Аарон Пинкъс се появи в кабинета. Изглеждаше, като че се завръща от щурм на Матерхорн.
— Трябва да поговорим, Самюъл — каза, отпускайки се почти бездиханен в един стол пред бюрото. — Мога ли да те помоля да ни оставиш насаме, Пади? Братовчедката Кора предложи да опиташ филето й на скара в кухнята.
— Ами аз? — изкрещя Девъро. — Няма ли някой да ме развърже?
— Ти ще останеш където си и както си, докато не приключим разговора си, Самюъл.
— Винаги ме наричаш „Самюъл“, когато съм те ядосал.
— Така ли? Откъде-накъде ще си ме ядосал? Ти само замеси мен и фирмата в най-гнусното престъпление в човешката история от Средното Царство в Египет отпреди четири хиляди години до днес. Да си ме ядосал? Не, Сами, аз просто съм извън кожата си.
— Май ще е по-добре да изляза, а, шефе?
— Ще ти звънна по-късно, Пади. Наслаждавай се на филето си, като че ли ядеш последното ястие, което ти се полага.
— О, недейте така, господин Пинкъс — и Лафърти бързо се изниза.
Аарон заговори, скръстил ръце пред себе си.
— Бих заключил — започна спокойно, — че този, който ти се обади по телефона, не е бил никой друг освен генерал Макензи Хоукинс, прав ли съм?
— Много добре знаеш, че си прав. Този полски плъх не може да постъпва така с мен!
— Какво точно направи той?
— Разговаря с мен.
— Този вид комуникация забранена ли е от закона?
— Между нас двамата — определено да. Той се закле над Устава на въоръжените сили никога да не разговаря с мен до края на нещастния си копелдашки живот!
— И все пак, щом е посмял да наруши такава свята клетва, значи е имал да ти каже нещо много важно. Какво беше то?
— Кой го е чул? — изпищя Девъро, борейки се отново с белите ленти, придържащи го към стола. — Всичко, което чух, беше, че ще долети в Бостън да ме види и тогава откачих.
— Кога смята той да направи това пътешествие?
— Откъде да знам?
— Точно така. Ти запуши ушите си и отпуши пресилената си тревога… Все пак, базирайки се на предположението, че е имал да ти каже нещо жизнено важно, или в противен случай не би нарушил споразумението никога да не контактува с теб, можем да заключим, че полетът му до Бостън е съвсем предстоящ.
— Също такова е моето заминаване за Тасмания — натърти Девъро.
— Точно това е нещото, което не трябва да правиш! — прекъсна го твърдо Пинкъс. — Не можеш да избягаш.
— Една причина! — изкрещя Сам без да го доизслуша. — Като изключим това да го убия, кажи ми само една причина, поради която не трябва да избягвам този кучи син! Той е предвестник на всяко нещастие!
— Защото ще продължи да ти виси на главата и оттам на моята като твой единствен работодател, което ме прави твой съучастник в това престъпление на престъпленията.
— Не си излязъл ти от хранилищата за данни с над две хиляди страници свръхсекретни досиета. Аз го направих.
— Този, както изглежда, опасен акт придобива почти нищожно значение, сравнен с доказателствата, които ти се опитваше да махнеш от стените… Но все пак, щом стана въпрос, имаше ли някакъв смисъл кражбата на тези досиета?
— Четиридесет милиона смисъла — отговори Девъро. — Ти как мислиш, че се е сдобил с капиталите си този излязъл от ада генерал?
— Изнудване…?
— Като започнеш от Коза Ностра, та чак до някакви британци, разни бивши нацисти, дето си изкарваха хляба с отглеждане на пилета, и арабски шейхове, които печелят от защита на инвестиции в Израел. Той забърка цялата каша и ме накара да ходя при тях.