— Какво да имаме?
— Кола, автомобил, средство за придвижване. Не е задължително да е регистрирано на някоя жива или мъртва персона, която може да бъде издирена по номера.
— Ами имаме един потрошен олдсмобил от Средния запад, фсе още на името на една голяма клечка.
— Много добре. Тръгваме, cabaleros22! Тридесет минути обучение и малко подстрижка, и ще си имате престижна временна работа, и то добре заплатена… Униформите наистина ми харесват — остроумни и изключително полезни.
— Ти си loco hombre23, мистър!
— Съвсем не, синко, съвсем не. Винаги съм вярвал, че правя всичко за доброто на обез правените — което всъщност е залегнало в основата на сегашното ми занимание… Хайде, вземи се в ръце и се изправи, момче, искам перфектно изпълнение и от двама ви! Помогни ми да вдигнем приятеля ти от пода и да се изнизваме!
Главата на Девъро бавно се показа от дясната половина на тежката блестяща двойна врата, водеща към труднодостъпните тавански кабинети на Аарон Пинкъс и съдружници. Огледа се предпазливо първо надясно, след това наляво, повтори това упражнение и кимна. В същия момент двама яки мъжаги в кафяви костюми влязоха в коридора и застанаха с лице към асансьора в края на площадката, разделени един от друг колкото Сам да застане между тях.
— Обещах на Кора да купя малко прясна моруна на път за вкъщи — каза безизразно адвокатът на двамата си пазители, докато вървяха по коридора.
— Ще купим прясна моруна — каза мъжът от лявата страна на Сам с леко негодуващ глас и поглед, вперен право напред.
— Тя храни Пади Лафърти с филета — добави пазителят отдясно с нещо повече от леко негодувание. — На скара.
— Добре де, добре, ще спрем да вземем и две пържоли, става ли?
— По-добре вземи четири — предложи левият все така монотонно. — Смяната ни свършва в осем и онези горили ще надушат филетата.
— Ами картофи? — попита левият. — Кора пести картофите, а всички обичат картофи.
— Кора не готви картофите много добре след шест часа — каза десният, позволявайки си мимолетна усмивка на безизразното лице. — Май понякога й е трудно да уцели фурната.
— Аз ще ги изпека — рече левият.
— Моят полски колега не може да живее без „картофаблите“ си.
— Казва се картофла, дупе такова. Моят шведски колега е трябвало да си стои в Норвегия, нали господин Д.?
Вратите на асансьора се разтвориха и тримата влязоха вътре, където с изненада откриха двама мъже в униформа, които явно се бяха качили на тавана по погрешка, защото не направиха никакъв опит да излязат. Сам кимна любезно, обърна се към затварящите се врати, след което пребледня и очите му се разшириха от изумление. Освен ако тренираният му адвокатски взор не го мамеше — двамата униформени служители в дъното на кабината имаха малки пречупени кръстове на яките на ризите си! Правейки се, че го сърби врата, Девъро се обърна леко, за да се почеше и очите му се впиха във вратовете им. Малките черни емблеми наистина бяха свастики! Погледът му за момент се кръстоса с този на мъжа в ъгъла. Той се усмихна, но дружелюбната му усмивка малко се разваляше от отсъствието на доста зъби. Сам бързо извърна глава напред, объркването му нарастваше — после внезапно му просветна. Според жаргона на Бродуей, Бостън се смяташе за „град на експеримента“. Очевидно вървеше някаква пиеса за Втората световна война и хората си правеха предварителна реклама. И въпреки всичко тези актьори би трябвало да се позамислят, преди да излязат по улиците в такива костюми. От друга страна, често беше чувал да казват, че актьорите са хора с друг начин на живот; някои живеели с ролите си двадесет и четири часа в денонощието.
Вратите се отвориха в препълненото с хора фоайе и Девъро пристъпи навън; застана на едно място и се заоглежда, докато пазителите му го обградиха. Тримата се отправиха с бърза стъпка към изхода на сградата, разбутвайки тела и дипломатически куфарчета. До бордюра ги чакаше лимузината на Аарон Пинкъс.