— Моите хора ми казаха, че „извън Китай“ каквото и да е направил Девъро, то „няма нищо общо с правителството на САЩ“. Това бяха точните думи, аз си ги записах. Притиснах ги, за да узная какво по-точно означава това „извън Китай“, но те ме посъветваха, че ще е по-добре да не знам.
— Да, да, разбирам, господин Президент. На подобни неща им казваме „опровержение“, сър.
— Често се случва и тук.
Аарон се спря насред пътеката, погледна към величествената стара къща и се замисли за доста странния и дори трогателен начин на живот на Сам Девъро в тази изцяло реставрирана реликва от една далеч по-изящна епоха.
Всъщност, забележителната реставрация беше направена съвсем скоро; години наред това място е съществувало с ореола на една спретната, но мизерна аристократичност. Съвсем различна от големите грижи, които се полагаха сега, без да се жалят средства, и то откакто Сам се беше завърнал в цивилния живот след 5-месечното си изчезване. Както винаги постъпваше с новите служители, Аарон щателно беше проверил всички негови данни. Правеше го с цел да не допусне грешка или пък в даден момент да е нетактичен в отношенията си. Това, което беше прочел за младия Девъро, беше заинтригувало вниманието му до такава степен, че винаги, когато минаваше покрай тази стара къща, се питаше какви ли тайни крие тя.
Бащата — Дансинг Девъро Трети, бил потомък на бостънския елит, на равна нога с фамилиите Кабот и Лодж, но бил едно забележително отклонение. Поемал безразсъдни рискове с големи суми, но много по-често губел, отколкото печелел. Бил добър човек, независимо от това, че в характера му имало нещо непредсказуемо и диво. Работил здраво и проправял пътя на много хора, но твърде малко от начинанията си видял завършени. Починал, когато Сам бил на девет години. Оставил на сина и вдовицата си добро име, голяма къща и средства, недостатъчни да им подсигурят живота, на който били свикнали и от който жена му така и не се беше отказала.
В резултат на това Самюъл Девъро се беше превърнал в противоречието да бъде ученик в скъп колеж и да сервира по масите на „Филипс Андоувър“. Докато съучениците му си уреждали партита, Сам организирал снек-бара им. И когато прогресивно отдалечаващите се в социално отношение познати участвали в известни регати, той работел по пътищата, по които те пътували. Трудел се върху изпитните си работи с единствената мисъл, че пътят към предишния живот на фамилията му минава през Харвард.
Затова и записал Университета. Средствата за обучението си осигурявал чрез напрегната работа. А после — щастливо начало в кантората на Аарон Пинкъс, заплашително прекъснато от армията на Съединените американски щати, която се нуждаела спешно в този момент от адвокати, за да оправят проблемите на базите в страната и извън нея. Така армейските служби се сдобили не само с един добър, макар и малко заспал войник, но с превъзходен мозък, който те употребили и дори злоупотребили.
Какво се е случило c него? — питаше се Пинкъс — Какви са тези ужасни събития, случили се преди години, които сега се връщат и го преследват? Мозъкът на Сам беше изключителен. Той можеше да разнищи правните абстракции и да извлече прости и смислени заключения и от най-заплетените случаи. Съдебните заседатели и съдиите оставаха зашеметени от ерудицията и дълбоко проникновените му анализи. И точно този мозък отвреме-навреме изключва заради нещо, случило се по време на службата му в армията.
Нещо се беше случило — реши Пинкъс, стигайки до огромната входна врата, украсена със старинни орнаменти от стъкло. И също — откъде е взел Сам пари, за да възстанови тази проклета къща? Наистина, Аарон беше щедър към забележителния и в интерес на истината любим служител, но не чак толкова, че той да си позволи минимум сто хиляди долара за обновяване на фамилната си резиденция. Откъде се беше сдобил с тези пари? Наркотици? Пране на пари? Търговия? Незаконен трафик на оръжие? Всички тези неща изглеждаха невероятни, когато ставаше въпрос за Сам Девъро. Той би се провалил тотално във всяко едно от тези начинания. В тези неща беше пълен профан. Той беше — слава на Бога — истински честен човек в един свят, изпълнен с мошеници. Но тази преценка не отразяваше очевидното несъответствие — парите. Преди няколко години Аарон съвсем между другото беше отбелязал подобренията на къщата, покрай която минаваше ежедневно и Сам също така между другото му беше казал, че богат роднина е починал и той е получил значително наследство.
Пинкъс се беше разровил в списъците на завещанията и в отчетите за платени данъци и откри, че няма никакъв роднина, още по-малко наследство. И дълбоко в религиозната душа на Аарон Пинкъс се загнезди мисълта, че каквото и да измъчва Сам сега, има връзка с това неясно богатство. Какво беше то? Може би отговорът се криеше в тази величествена стара къща.