- Само в Русия не!..
- Не го прекъсвайте, маркиз Позитано! Продължете, моля...
Но Филип цял се бе извърнал към италианеца.
- Господин маркизът сигурно има предвид съседа ни доктор Будинов. Да! Той е учил в Русия! Макар че друг въпрос е дали трябва чак толкова да му се има доверие.
- А защо? Че той е един от най-добрите лекари в града ви! Помните, че спаси дъщерята на господин Леге, нали?
- Не става дума за лекарските му качества!
- Излишно разговаряме - каза сухо Сен Клер. - Будинов е помощник на моя приятел доктор Грин; смятам, че това е достатъчно.
Не, не трябваше да споменавам за Климент. Той му има доверие, съобрази Филип, кимна бързо и продължи, сякаш не бе прекъсвал:
- Аз говоря за хората, които съвсем не биха искали да станат мужици на някой руски княз... в някаква зад дунавска губерния! Да, господа!.. Нам също е известна целта на Русия - Протоците! Известно ни е и прословутото Завещание на Петър Велики!..
- О!..
- Мадам?
- Благодаря, че ме подсетихте за Завещанието!
- Радвам се...
- На всяка цена ще го вмъкна в кореспонденциите си, господа! - рече въодушевено мисис Джаксън и прелъстително се усмихна на младия домакин.
Позитано каза:
- Любопитно е, наистина, в коя от нашите столици бе сътворено това прословуто Завещание?
- Как, вие смятате, че е измислено?
- А вие да не би да го вземате за истинско?
- Разбира се. Тоест, не знам! Но читателят обича да го поразяват, маркизе! Представете си само: "Първата стъпка от един забулен в мистериозност план за завоюването на Европа!"...
- В него се споменава и Индия - рече, колкото се може по-незаинтересовано, Сен Клер.
- Ето! - извика кореспондентката. - Но това наистина е фантастично! Виждам заглавието с най-едър шрифт: "Стъпи ли здраво върху Босфора, Русия стъпва и върху Суец!" Или: "Как едно Завещание застрашава бъдещето на цялото човечество!"... Защо се смеете, маркизе?
- Не знаех, че имате такова въображение, скъпа мисис Джаксън!.. Продължете, господин Задгорски! Прекъснахме ви на най-любопитното място, съжалявам.
Филип се чувствуваше угнетен, ала го криеше умело. Разговорът отново го бе изхвърлил встрани. Трябва да й направя силно впечатление! Да разбере какъв съм аз; че съм като нея, като тях, мислеше упорито той, без да го съзнава, предполагайки, че не нещо друго, а тъкмо умението му да беседва, културата, идеите му биха били важни за нея.
- Говорехме за войната! - рече той и мигновено попадна на оня тържествен тоя, на който тъй лесно попадаше, колчем се случеше да приказва пред отбрано общество, и към който тая вечер някак естествено и мимо волята му се прибавяше и вълнение. - Да предположим невероятното! Да предположим, че руснаците спечелят войната!
Въпреки уговорката това бяха дръзки слова, недопустими за един българин в присъствието на турския приятел Сен Клер, ала тъкмо защото бяха дръзки и недопустими, тъкмо защото неведнъж бяха измъчвали и него самия, Филип ги изрече с толкова самообладание, че всички го погледнаха изненадани.
- Русия сама предлага мир и в най-скоро време ще се оттегли зад Дунава - каза майорът.
- Да, знам, сиреч казвали сте ми. Но аз просто теоретически... ad libitum...
- Моля ви се, майоре, оставете го да говори!
Сен Клер кимна и Филип продължи, все по-силно развълнуван не от това, което говореше, а от вниманието, с което го слушаха.
- Мисълта ми, мисис Джаксън... мисълта ми, господа, е: какво би станало с нас, ако се случи тъй... че Русия не ни превърне в губерния, а просто - как да се изразя, - просто от българските земи образува, да речем, някаква държавица! Държавица, казвам, не държава, и това е точно така, защото където и да погледне човек, турското население живее тъй размесено с българското, че едва ли ще се намери някой, който безпогрешно би могъл да определи: дотук!.. Е, питам аз ония, които са започнали войната - те винаги говорят, че го правят в полза на българския народ! - питам: каква съдба може да има една такава държавица? Кому е нужна? С какво ще облагодетелствува тя гражданите си? Какви възможности ще им предостави? Защото, както се казва в Обществения договор на Жан Жак Русо... - И Филип беше готов да процитира един пасаж от прочутото съчинение, но Позитано се ухили, заклима с глава и той предпочете да продължи: - Какво бъдеще, казвам! Обширни пазари за търговията ли, както досега? Или развитие на индустрията? Или може би дипломацията на такава една държавица би играла някаква роля в европейския концерт?..