От вълнение той вече не можеше да седи на стола си и стана прав.
- Човек изпитва болка, като си помисли за всичко това! - рече той и наистина изпитваше болка. - В името на какво? На едни голи идеали!.. На едни гладни идеали, ще прибавя аз!.. Знам, известно ми е и няма да скрия пред вас, че дългата поредица от исторически неправди на предишните правителства са може би причината за... за... - Той не намери думата, почувствува, че губи почва, и побърза да продължи: - Но прокламираната конституция, господа! Да, перспективите за действително равенство!.. За общи възможности на турци и българи в една обща империя...
- Наистина, интересни мисли!
- Да - съгласи се с кореспондентката Сен Клер. - Може би малко повече смели, отколкото трябва...
- Господин майор!..
- Не, не, Задгорски. Аз ви разбирам. Във вашите думи има перспектива - и това ми харесва! Продължете спокойно, моля!
- Благодаря, господине!.. Прочее, това беше само едната страна на медала... А сега да видим какво губим при едно излизане от империята! - попадна пак на тона си Филип, дълбоко убеден, че една такава възможност вещае не само за него самия, но и за народа му гибелна участ.
- Какво бихте загубили - поправи го Сен Клер.
- Струва ми се още по-точно е: какво ще загубите, когато излезете от империята! - каза веднага след него Позитано, но го каза така, че майорът се извърна и внимателно го погледна.
- Излиза, любезни маркизе, че тук само вие сте русофилът.
- Аз съм италианец, драги Сен Клер! Да, да. Моето правителство е неутрално, а аз съм италианец. У нас хората имат не само мнения, но и предпочитания!
- По-добре Джани бей да не научава за вашите предпочитания! - усмихна се англичанинът. Полковник Джани бей беше помощник на коменданта и всички знаеха, че полицията е под негово началство.
- Какво? Той и консулите ли командува? Тежко ни!
- Аз само ви предпазвам от увлечения, маркизе!
- Ако някой от вас не ме изкаже, надявам се, краят на войната да ме завари в София - рече веднага Позитано, който добре знаеше всичките длъжности на майора. - Да, да, господа! Да, скъпа току-що пристигнала от цивилизования свят мисис Джаксън! Краят на войната! Едни ни уверяват, че е скоро... Други пък казват, че е много далеч... Кой може всъщност да знае? Аз ще река: дано доживеем!.. Едно е само сигурно и то ме радва: кой ще загуби не знам, но виж, моят приятел Леандър Леге ще спечели...
Подведени от думите му и от веселите му очи, Маргарет, майорът и Филип се извърнаха към поруменялата, изцяло погълната от своя разговор Неда.
- Колко е мила наистина! - възкликна неволно мисис Джаксън, ала съзна, че Неда не само е мила, а и много по-млада от нея самата. И това я жегна.
- Ако не е моята Джузепина, отдавна да съм станал съперник на Леге! - каза маркизът и понеже събеседниците му се разсмяха, той побърза да прибави:
- Само да не ме чуе... не, не тоя щастливец! За жена си говоря, за Джузепина! Тя е по-страшна от вашия Джани бей!..
7
През всичкото време, откак бе влязъл в затоплената стая на доктора, Дяко държеше часовника си в шепа и току го поглеждаше. Но когато стана единадесет, той щракна силно капака и тикна ядосано часовника в джоба на жилетката си.
- Кажете на брат си, че го е дирил Дяко - надигна се той от застланото легло, на което седеше досега.
Климент прекъсна да чете и се изправи.
- Тръгвате ли?
- Не мога да чакам повече... А вие така му кажете: Дяко от седемдесет и трета, той ще се сети.
- Ще му предам.
Докторът беше сменил военния мундир със своята домашна дреха, нещо средно между халат и кафтан, която сам си беше измислил. По навик той се погледна уморено в насрещното огледало. Трябва да се подстрижа, рече си и върна поглед на Дяко.
- Бъдете спокоен, няма да забравя името.
Гласът му, сдържан, любезен, умело прикриваше отегчението и яда. Тоя нисък, намусен гост с плешива глава и очи, които не изпускат нищо, му бе отнел вече цели два часа.
- В края на другата седмица може пак да дойда - рече Дяко. - Кажете му да си бъде непременно в къщи.
Докторът кимна. И това ще му предаде. А идеше му да се разсмее... Пристига отнякъде някакъв си Дяко - Дяко от седемдесет и трета! - и нарежда: Андреа да седи и да го чака в къщи. И Андреа го послушва; след като не чува ни от баща, ни от майка, ни от него самия.
Гласно Климент каза с предишния любезен тон:
- Щом е толкова важно, сутринта го потърсете. Или пък той вас да потърси... В кой хан сте?
- Не съм на хан.