- По донесенията, които получаваме, броят на нашия неприятел може да се определи най-различно. Да допуснем, че са десет хиляди... Или нека да бъдат петнадесет хиляди, двадесет да бъдат. Приемам ги двадесет и пет... Двадесет и пет! - наддаваше той, сякаш у него се беше събудил някой от еврейските му прадеди търговци. - Ето картата... Приближете картата, полковник!.. Да, ето къде са се свлекли... Няма съмнение с нищожен брой малокалибрени оръдия. Без обози. Без муниции и продоволствия. В гърба им планината, несигурни пътеки. Никаква надежда да се поправи времето... В името на аллаха! В името на пророка! Тази ли е тя армията, която ще ни уплаши?.. Двадесет и пет хиляди гладни и замръзнали, когато ние сме си дома и тук в София е складирано продоволствие за цяла година... Е добре! Шакировата армия брои тридесет хиляди! (Но арабаконашката армия отдавна вече не брои тридесет хиляди, стресна се Амир). Прибавете сега към тридесетте хиляди златишката бригада... пет хиляди седемстотин и осемнадесет щика... Охранителните баталиони пет-шест... колко бяха?..
- Шест - каза някой.
Един от генералите рече:
- Бяха шест.
Сюлейман блесна с котешките си очи и навири към него брада.
- Бяха, да, бяха, паша! Но те са там. И ако са се разпръснали от нехайство, ще бъдат отново събрани. Вие ще ги съберете! - рече той и посочи с пръст към пашата, дръзнал да се пошегува. - Разбрахте ли?
- Тъй вярно, ваше високопревъзходителство!
Главнокомандуващият обходи с поглед всички, преди да продължи:
- Значи още шест баталиона. Грубо казано... приемам, приемам... жертви, дезертьорство... по четиристотин да ги сложим... Две хиляди и четиристотин души. Прибавете черкезките полкове Фетие, Нюсретие... и третият, какъв беше.
- Селимие, ваше високо...
- Тъй, тъй, Селимие. Разбира се, че Селимие! Общо хиляда и седемстотин. Е, смятайте, пашалар! Колко станаха дотук?
Генералите и полковниците вкупом и гласно запресмятаха. Неволно събираше числата и Амир, макар че отново някакво смущение го прониза. Черкезките полкове? Де ги черкезките полкове! Вчера сам аз докладвах на маршала... Какво бе докладвал?
Гласно, както сънародниците си, и той събираше:
- Тридесет хиляди и пет хиляди седемстотин и осемнадесет... и две хиляди четиристотин... и хиляда и седемстотин...
- Тридесет и девет хиляди осемстотин и осемнадесет - извика първият, който пресметна, и изплашено - щастливо гледаше в очите главнокомандуващия.
- Толкоз - потвърди Сюлейман. - Сега трябва да се прибавят частите от Лютиково и от Белоградчик, на които тая сутрин телеграфически заповядах да се прехвърлят в Софийското поле. Колко бяха, ваше високопревъзходителство? - извърна се той към коменданта, доскорошен командир на видинската армия, в чийто състав влизаха и тези два гарнизона.
- Ами... може да са останали по две-три хиляди души.
- Значи можем да ги вземем общо шест хиляди... Колко станаха, пашалар?
- Четиридесет и пет хиляди осемстотин и осемнадесет!..
- Така, точно толкова. И сега тукашният гарнизон. Седем хиляди. Седем хиляди, нали, ваше високопревъзходителство?
- Четири хиляди и триста, ваше високопревъзходителство - каза сухо Осман Нури.
- А кой ми е съобщил тогава тази цифра седем хиляди?.. Добре. Нека да са четири хиляди и триста... и петстотин, да ги закръглим за по-удобно. И новите части, вашите части, пашалар, дванадесет хиляди... И най-важното: останалите двадесет и три хиляди, които ускорено се придвижват с железницата от Истанбул и ще бъдат тук до десетина дни!
- Осемдесет и пет хиляди триста и осемнадесет извикаха вкупом офицерите, които вече само смятаха.
Но генералът, който преди се беше одързостил да оспори точността на охраняващите баталиони, изкара числото с двеста по-малко, сиреч не беше прибавил закръглението на главнокомандуващия.
Сюлейман не го и погледна.
- Осемдесет и пет хиляди триста и осемнадесет - повтори той и видимо изпитваше горделива наслада от тая цифра. - И насреща някакви си двадесет хиляди московци...
- Приехме двадесет и пет хиляди, ваше...
- Двадесет и пет да са! - рече с готовност главнокомандуващият. - Важно е съотношението!
- Би трябвало да имаме предвид и сръбската армия - обади се окуражен от отстъпчивостта му Джани бей.