- О!.. - изпъшка Позитано и вторачи очи в адютанта. - Запален!.. Всичко да изгори... Не... не го поема умът ми. И изобщо, отказвам да приема заповедта на вашия комендант!
Амир дигна презрително рамене.
- Както щете.
- Както ща!.. Това ли можете да кажете само... Както ща...
- Не е само до вас.
- Тъкмо затуй... Да, да!
- Нас не ни е по-леко - каза Амир. - Ти ще идеш в Стамбул... пак ще си консул... А мен питаш ли ме къде отивам? - избухна изведнъж той. - Аз нямам ли дом, деца?
- И това ли е причината да запалите града?.. Защо? Нима не знае негово превъзходителство... в тази зима... о, това е смърт... Нечовешко дело... дело, което Европа...
- Тук не е Европа! - прекъсна го нетърпеливо Амир, махна възбудено с ръка и без да поздрави, напусна бързо консулството.
И сега какво? Какво? Позитано стоеше насред малкия салон, пребледнял, ужасен, странно неподвижен и ням... Пожарът... О, не е само пожарът! В складовете им са струпани толкова снаряди и патрони... Ще хвръкнем!.. Не, не. Като чуе Джузепина, горката, тя и без това с нервите... А къде да вървим в тези снегове?.. Сто и шестнадесет души имам тук... Какво сто и шестнадесет... цял град ще запалят. Не, трябва да се направи нещо... Колко е часът? Два. До шест - четири часа.
- Бепа... Бепа! - втурна се той към стълбището. - Трябва да изляза веднага.
- Какво...?
- Да изляза... Налага се, скъпа... Още този момент.
- Но масата е сложена, не разбираш ли!
- А като трябва, значи трябва! - Едва се сдържаше да не й каже. Не, няма да й казвам още. Без мене тя ще полудее. След половин час се връщам. И гласно рече: - След половин час съм тук... само половин час.
- Върви! - извика тя. - Кога ли си бил навреме за обяд... Върви!.. Къде отиваш?
- У Леандър... у Валдхарт... Не, не, само до Леандър - обясняваше отдолу той и с трескава бързина се обличаше.
Леге бе подал телеграфически своята оставка и също тъй телеграфически, по нямане на друг, назначиха на негово място Морис де Марикюр. Де Марикюр беше мълчалив човек, изпитваше уважение към бившия си шеф и въпреки настояванията на жена си да се преместят в свободната стая на консулството, сиреч в стаята на Сесил, не го стори. Още повече, че Леге, майка му и мадмоазел Д'Аржантон смятаха след коледните празници да си заминат за Париж.
Известието, че трябва веднага да бъде напуснат градът, завари Леандър в кабинета му, дето влезе необичайно развълнуваният де Марикюр. Капитан Амир му бе предал заповедта на коменданта и той я държеше в ръцете си. "Какво трябва да направя сега, господине? За бога, посъветвайте ме!.." - питаше новоназначеният консул, при все че негова беше длъжността да реши.
Никакво разрешение не се виждаше. Нареждането беше ясно, отговорността бе прехвърлена на консулите. След всичко, което бе станало, нищо не можеше да изненада Леге.
Ако да се отнасяше само до него, той беше готов веднага да се махне оттук. Единственото, което го свързваше вече с този град, беше гробът на дъщеря му. Ала там ли е тя вече? Той не искаше да си представи, че тя е там, в земята, замръзнала може би... може би друга... не тя. Пропъждаше кошмарните мисли. Търсеше някакво успокоение, някакъв изход и път за душата си, която тук се задушаваше от спомени и видения. Нямаше изход. Нямаше успокоение.
А сега изплашеният Морис го питаше какво да предприеме.
Не се бяха минали няколко минути, и в консулството нахълтаха строителят на железницата и фон Валдхарт. Те бяха получили съобщението първи. Австрийският консул изглеждаше повече смутен, отколкото изплашен, а тактичният иначе барон фон Хирш се задъхваше от гняв.
- Това е противозаконно!.. - викаше той. - Грубо, флагрантно нарушение на международното право... О, господа!.. Господин Леге!.. Господин де Марикюр!.. Ние трябва да намерим изход... ето, водя ви моя фон Валдхарт... пратих за маркиза...
- Трябва! - каза Леге. Мислеше си как бе стоял тогава във виелицата пред къщи и чакаше. Изход? Има ли изход от такова очакване? И после се зададе файтонът... Нима и сега не е тъкмо такъв изходът... Край. Край на всичко.
- Господа... фон Валдхарт, вие сте длъжни, да! Вие сте длъжни да ме подкрепите... Особено вие, фон Валдхарт. Аз съм ваш поданик! Моите интереси тук са сложени на карта... а вие аргументи, политика...