- Интересно - спря се той при стълбището. - Интересно, че ти винаги мислиш за някакви страдания!
- А ти? Ти, Филип?
- Аз? Не може ли и без такива страдания?
- Не разбирам. За мене не може...
- Хм! - дигна рамене той и за миг замълча. В душата му пак се пребори неочакваната нужда да й се довери с неумението да го стори.
Тя почувствува това и й стана болно за него, защото тъкмо тая черта на характера му й бе най-чужда. Как се измъчва той... Трябва да му помогна някак, да предотвратя разочарованието, което сигурно ще дойде; познавам аз такива жени като мисис Джаксън, Мариане беше същата, мислеше Неда все по-разтревожена за него.
Ала внезапно го чу да казва и това едновременно я успокои и разочарова:
- Мен ми се струва, че може и без дълбочини, сестричке! М-да... - И той пристъпи към нея, като се усмихваше многозначително. - Разведена ли е нашата гостенка? Разведена - сама ни го каза. Значи свободна жена! Дошла тук... Търси приключения! И защо не, тогава?
- Филип! Ти самият се обиждаш по тоя начин!
- Аз ли? Ха-ха... Може би ще ми се случи такава обида!
- О... А аз си представлявах, че си влюбен в нея...
- Влюбен... - Той се поколеба. - В края на краищата нали за това се влюбват хората, сестричке?
- За това... кое?
Изведнъж тя го разбра и нежното й лице цяло пламна в червенина.
- Не, не вярвам... не вярвам... Ти се преструваш... Предпочитам наистина да си влюбен... да страдаш!..
- Ето. Чуваш ли се! А ако не искам да страдам?
- Филип, кажи ми: всички ли мъже разсъждават така? - попита тя с яд и страх.
- Мини край шантаните на Солни пазар, ще видиш.
- Господи! Каква низост...
- Низост? Прекаляваш, разбира се.
- Не, кажи ми, че ти не си ходил там...
- Е, стига, Неда! Ядосваш ме вече с тая твоя наивност! И татко ти го каза, понякога се държиш като дете. Във Виена си живяла, не на село.
Но тя не отмахваше очи от него.
- А той... той ходи ли там?
- Кой? А, твоят консул... Можеш да бъдеш спокойна. Той е направо от примерните. Виж, другият, маркизът, той се отбива...
- Горката синьора Джузепина!
Филип запали цигара, смукна силно, замижа. Разговорът го беше ободрил.
- Най-редовният, разбира се, е нашият съсед...
- Андреа?
- Виж как се сети!
- Не се учудвам - каза тя и златистите и очи потъмняха. - Който пиянствува, подхожда му...
Отварянето на входната врата я накара да замлъкне. Тя се извърна. Влезе баща им, висок, изправен мъж, с корави мустаци, като тях издокаран в празничен жакет и с бяла обърната яка.
- Е? - започна той веднага високо, остро, както си говореше. - Забъркала ли ги е вече оная?..
Думите му, груби в загрижеността си, силно жегнаха Неда. Предишната й тревога се събуди и се удвои. Тя се почувствува засрамена и потисната пред близките си, почувствува се унизена и жалка.
- Леандър каза, че не са имали време да говорят.
- Не са имали време ли? Ха - ще дойде тя чак оттам, че ще мълчи!
- Нямаш право, татко! Леандър никога не ме е лъгал... За него истината е повече от... - Тя едва се въздържаше да не заплаче.
Брат й веднага застана на нейна страна.
- Семейните отношения в техните по-високи обществени слоеве съвсем не са като у нас, татко! Тук родителите често са по-тиранични и от най-лошия господар, докато там...
- Какви глупости приказваш, Филипе! И вие двамата ако се оплачете! Само каквото не сте поискали, това нямате!
- Не говоря за нас, ние сме едно изключение... Но ги си прав. Да помислим какво ще правим, ако майка му се подведе от тая наша проклета простотия и наистина се възпротиви...
- И току-виж, консулът започнал да не харесва вече Недка!..
- Татко! - извика тя.
- Какво? Да не мислиш, че мъжете...
- Моля те, татко... Познаваш го!.. Не схващаш ли, че и мен обиждаш?
- Пак ли те прихващат твоите детинщини! Казах: да помислим! Няма да й се оставим, я!
- Ти все повече ме унижаваш - рече тя оскърбено и глухо.
- Аз ли? Аз ли, Недке? Дето цял живот само за тебе... и за брат ти...?
Той не се доизрече, а спря очи на нея и я огледа с учудена, сърдита нежност. Гордост и възхищение припламваха в погледа му. Но миг само и лицето му придоби пак предишното кораво, напрегнато изражение.
- Ти най-добре остави тая работа на мене и на брат си. Пък заведеш ли го веднъж при попа...
Кръвта все повече се качваше в лицето на Неда.
- Престани, моля ти се, не говори повече - изхриптя тя.
- Но дявол да го вземе, какво си наумила пак?
- Ако тя... ако майка му не ме иска...