- Извинявай, че те забавих! - каза Леге. - Можеше наистина най-напред да закараме тебе!
- Така е по-добре - бялнаха се в мрака зъбите на дребничкия италианец. - Да ти кажа право, взе да ме дразни тоя господинчо! - рече той с внезапно озлобление.
- Сен Клер?
- Йес, сър! Мистър Сен Клер, запасен майор на нейно кралско величество, трети син на разорен баронет и пропаднала полска благородница...
- Виторио, ти ме смайваш!
- Йес, сър! Напуснал старата Англия от честолюбие, руснаците, пък го прогонили от Полша, което той, разбира се, не може да им прости... Да, да! Да изреждам ли още! Бивш английски консул във Варна, собственик на две български села в Бургаско, прочее това не му пречи да мрази българите тъкмо колкото и руснаците, макар привидно да ги толерира...
- Е стига! Благодаря! Останалото мисля, че знам: военен съветник на коменданта на София.
- Грешите, сър!
- Какво още имаш предвид?
- Интелижанс сървис!
- Сигурен ли си?
- И още как!
- Ти наистина ме учудваш, Виторио! Откъде тия подробности?
- Има откъде, драги! Да, има!.. Прочее, нали такава ни е длъжността и на нас - засмя се той. - Нашият дълг, трябва да кажеш, не нашата длъжност!.. Но какво! Случило ли се е нещо?
- Нима трябва да се случи! Нима всичко това, което е той, по-точно, което са те - тяхната увереност, пренебрежението им, прословутото им благополучие... О, човек може да излезе от кожата си!.. Да ти кажа право, това тяхно вмешателство е причина и за самата война!
- Мисля, че отиваш твърде далече! - поднесе му цигара Леге. - Източният въпрос има самостоятелна история.
И после, забравяш българите! В края на краищата има едно обществено, развитие, едни неизменими закони на логиката...
- Каква ти логика! - извика Позитано. - Не видиш ли, че те са, които подстрекават турското правителство! Отде дойде това безумие, когато нашите посланици така недвусмислено съветваха султана да направи наложителните отстъпки?
- Да, може би си прав! Ако тогава бяха направени разумни отстъпки...
- Човешки отстъпки, приятелю мой!
- Да, сигурно щеше да се избегне войната.
Позитано запали цигарата си, смукна силно, дръпна се назад във файтона и рече:
- Забелязваш ли как се разпореждат те в Турция? Генерали, адмирали, цели щабове съветници... муниции... дипломатически натиск!.. И ако беше чул тая вечер Сен Клер, щеше да видиш как те си изграждат цели теории!.. - Мислех, че теоретизациите са само наша, французка специалност! - засмя се Леге. - Тоест ти ми приписваш твърде често тая черта!
Леге нямаше настроение за политически разговори. Умът му беше изпълнен с преживелицата на днешния ден и с тревогата на Неда, но на приятеля му явно се говореше и той не можеше да не отвръща любезно и усмихнато.
- Ти си прав - каза Позитано. - О да, хиляди пъти си прав, драги мой!.. Всъщност не теории, вземам думите си назад. Напротив! Те са така силно уверени, че направо действуват... С Митхад против султана! Със султана против Митхад! Един път свалят стария Абдул Керим и го заменят с Мехмед Али - не, не оспорвам, че Керим беше един некадърник, а немецът е наистина хладнокръвен и способен мъж... Да, но после? После смъкват Мехмед Али и хайде на негово място Сюлейман паша!..
- Чувах, че между двамата маршали имало жестока вражда! Може би това е в основата! Пък и немецът не е кой знае колко понижен, щом командува тук цял фронт...
- Така ли мислиш! А това, че на тоя именно фронт нещата вървят по-зле отвсякъде другаде... Че...
- Тихо - каза предупредително Леге. - Чувам кучи лай.
- Хрътките сигурно!..
Те едва изрекоха последните думи, когато от непрогледния мрак на близкия сокак към тях наскочиха кучета и хора.
- Стой! Стой!.. Кои сте? Книжата ви! - викаха едновременно няколко гласа по турски, а в тях се плетеше острият скимтящ вой на хрътките.
- Не видите ли знамената, бе! - ревеше от капрата файтонджията. - Не видите ли, че е консулът!..
- Чужденци! - рече някой от тъмнината. - Връщайте се.
Ухилено мустакато лице се появи в подвижната светлина на страничния фенер и блесна с очите си.
- Прощавайте, челеби! - каза. - Не знаехме какви хора сте!..
- Отваряйте си очите - каза сухо Леге.
А когато файтонът продължи, прибави, сякаш питаше сам себе си:
- Интересно, защо напоследък са засилили толкова стражата?
- Попитай Джани бей! - рече Позитано. - А може и Сен Клер да попиташ, всъщност той седи на дъното... О да, забравих, че ти не го чу тая вечер... Пък и бъдещия си роднина не чу! - додаде той с насмешка.