Выбрать главу

- Идете да обядвате - каза Грин. - Ако се случи следобед да не дойда, ще ме заместите в операционната.

- А прегледа на останалите?

- За какъв преглед?..

- Противотифозните мерки, доктор Грин!

- А, да! Да се заеме с тях доктор Такворян.

Климент кимна, облече мундира си, мина през джамията да се обади на Исмаил бей и да извести майора, че доктор Грин скоро ще дойде, отвори тежката дъбова врата и излезе вън. Влажният есенен въздух го пресрещна, изпълни гърдите му със свежест и го замая.

Той оправи феса си, усмихна се радостно и вече щеше да тръгне към къщи, когато на лицето му неочаквано се изписа учудване и тревога. Недалече от джамията, в сокака към конашката градина, стоеше Андреа. Беше тикнал ръце в джобовете на жакета си, вдал напред глава и съсредоточено гледаше хамалите, които през задния двор внасяха някакви сандъци в подземията на джамията. "За Плевен!" пишеше с големи черни йероглифи на всеки от сандъците и Климент, който не се съмняваше, че в тях има патрони, ужасен си помисли как най-малкото невнимание може да хвърли джамията с всичките й обитатели във въздуха. Каква лудост! - прошепна той и забърза към брат си, та да го отведе оттук, докато някой от агентите на Джани бей не го е сторил заради прекаленото му любопитство.

13

Андреа бе спал до късно и ако малкият Славейко не се бе покатерил на леглото да го събуди, сигурно би спал чак до обяд.

- Остави ме - извика той на момченцето. - Остави ме, не ми се играе сега...

Главата го болеше. Гадеше му се. Той реши, че е от глад, защото снощи не сложи нито залък в стомаха си. Стана, облече се - някой бе изчистил дрехите му - погледна се в огледалото, видя се колко е брадясал и заслиза по дървената стълба към кухнята.

- Чичко ранобудко!.. Чичко ранобудко! - викаше край него малкият Славейко и скачаше от стъпало на стъпало.

- Я първо си избърши нослето, че тогаз се закачай с големите хора!

И Андреа шеговито подръпна едното му ушенце. Но се сети, че детето повтаря думи, чути от възрастните, и отпрати Славейко да си играе на двора, а сам влезе в кухнята.

В кухнята нямаше никого. Това беше добре за него, защото той внезапно съзна, че го е срам да се срещне очи в очи е майка си. Избръсна се, изми се набързо, закуси, каквото намери, и се втурна да върви в училище. Часът беше десет. Учениците и да бяха дошли, сигурно са загубили, вече търпение да го чакат!

Пред къщи бе запряла биволска кола. Стопанинът й, сух, дългурест шоп, целият в овчи кожи, стоеше полуизправен в нея и подхвърляше на Женда и чирака зелки, с които те пълнеха голям плитък кош. Я, че то днеска е вторник, сети се Андреа. Тъкмо ще ида след часовете в хана на бай Анани!.. Някога, в смелото време, забутаният зад Солни пазар хан на бай Анани Горубленеца се четеше за комитетски и в пазарни дни като днешния в него и досега по навик отсядаха по-будните шопи от околните села. Докато пресече предното дворче и излезе из портата, Андреа мислеше, че още днес трябва някак си да разпространи донесените от Дяко новини, кроеше си как да го стори и не чу какво му каза Женда, която обичаше да се закача с него.

- Що? - спря се той и вторачи поглед в нейното зачервено от навеждането лице.

Тя се разсмя, намигна весело, направи някакъв знак, който можеше да означава: "Хайде, върви, да не ти е за първи път!", после викна на опуления чирак да държи от другата страна коша със зелките и двамата го понесоха към къщи.

- Теб Климент нали ти каза да не мъкнеш тежко! - изръмжа подире й Андреа, ядосан от дяволитото й изражение и от намека, който подозря в него.

- Че ела да носиш ти! - чу се закачливият й глас зад ниския зид.

Той щеше да й отвърне рязко, може би по-рязко, отколкото тя заслужаваше, но очите му се спряха на съседската порта, дето бе запрял файтонът на французкото консулство, и ядът му мигновено се смени с ирония.

Белите охранени кобили чаткаха с копитата си. На капрата, между забучените отстрани малки знаменца, смучеше глинената си луличка и гледаше насам дядо Пешо Калимерата.

- Много отрано почнахте пак празненствата, Калимера - язвително рече Андреа, щом приближи файтона.

- Служба, даскале - отвърна невъзмутимо Калимерата. - Спроти чорбаджията и парите; спроти парите и службата.