- Млъкни! Андреа, ето - файтон иде, млъкни!
След тях подскачаше по калдъръма и бързо приближаваше файтон със заптие на капрата. Зад заптието стърчаха два цилиндъра и когато файтонът приближи, видя се, че в него са Сен Клер и доктор Грин, който държеше на коленете си тумбеста кожена чанта. Срещу им, пристегнат и с искрящи очи, седеше комендантският адютант капитан Амир и нещо говореше.
С привично, мигновено преобразило го и любезно изражение Климент ги дочака и кимна за поздрав, сякаш казваше: "Успех в работата!" От файтона отвърнаха на поздрава му сдържано. Само цивилният майор се усмихна по обичая си, докато погледът му се плъзна от Климент и внимателно се задържа на брат му, който едва прикриваше възбуждението си.
- Ей го твоя Сен Клер - рече с омраза Андреа, когато файтонът се изтърколи край тях и потъна в улицата.
- Оставаше само да ти чуе словото!.. Трябва да разбереш веднъж завинаги, че за такива работи не се говори по улицата. И изобщо отпиши си ги от ума, брате мой! Ние, сега най-малко трябва да рискуваме.
Но мислите на Андреа следваха Сен Клер.
- Хитра лисица е той, лисица, кръстосана с вълк! Кой ги знае къде са тръгвали пак?
- Винаги подозрителен! - засмя се Климент. - Изглежда водят Грин да оперира някой паша... Ти знаеш ли, че аз открих в нашата болница тифус?
- Всичките да пукнат! - изръмжа Андреа. Но споменаването на думата "паша" го бе подсетило за собственото му преживяване и той веднага се оживи.
- А ти пък знаеш ли кого видях преди малко аз?
Няколко забулени кадъни като черни привидения идеха насреща им. Той сниши глас.
- Кого? - попита Климент.
Андреа изчака да минат жените и неговата необичайна предпазливост озадачи брат му.
- Кого си срещнал?
Андреа развълнувано му разказа цялото произшествие, в което и сега виждаше все същия пръст на съдбата, макар че се срамуваше да го признае.
- Да, това ще е генерал Шакир, прочутият помощник на Мехмед Али... Тогава, Андреа, излиза, че тоя, дребничкият е бил самият маршал, немецът! Командирът на цялата западна армия!
- Немец ли?!
- Не си ли чувал, че е немец? Хер Карл Дитрих от Магдебург. Бивш главнокомандуващ, най-голям враг на сегашния главнокомандуващ Сюлейман паша!..
- Остава Сюлейман пък да е французин!
- Не, евреин е!
- Голямо обилие, брей! - извика Андреа. - Научих, пристигнал някакъв англичанин... Бейтър, не, Бейкър паша!
- Снощи го видях.
Бейкър припомни на Климент за мисис Джаксън. Привечер, след работа, той щеше да я прегледа. Болна ли е наистина? Външността й казваше само, че е хубава... Но за Андреа името на Бейкър беше свързано с пожара.
- Тоя англичанин е станал причина Джани бей да изпрати в Горубляне заптии - каза той.
- Защо да изпраща заптии?
- Че ти за пожара не си ли чул?
- Не!
Те вече наближаваха Язаджийската джамия, отдето пътят им извеждаше между къщи с надвиснали стрехи право на Куру-чешме. Тук улицата се разширяваше, превръщаше се в малко, безформено, площадче, на места засенено от криви, ограбени от есента салкъми. От двете му страни безразборно се редяха гостилнички, бозаджийници, кафенета, препълнени в тоя обеден час с пазарджии, с шумни, мобилизирани османлии и с българи селяни, стопани на коли от различните обози, които постоянно влизаха и излизаха из града.
Докато Андреа разказваше с шепнещ, сдържан глас какво бе научил от Позитано и от шопите в хана на бай Анани, докторът слушаше развълнувано, но не изпускаше от очи и минувачите по площадчето. Все по-често се виждаха познати и стари, приятели, които бързаха да поздравят:
- Добър ви ден, господа братя Будинови! Как сме, как сме?
- Всичко е в ред, господин Ангелко! И ти, виждам, не се оплакваш...
- Благодаря на бога, господа! Живуркаме...
Едва отминал кривогледият господин Ангелко, две млади момчета почтително и отдалеч им се закланяха, а веднага след тях ги срещна и друг, разгърден космат мъжага, планина човек, и прогърмя:
- Добър обяд, докторе!.. И на тебе, Андреа, добър обяд!..
- Добър обяд, Никола!
- А, ти ли си, Никола - кимна дружелюбно и Андреа, но не прекъсна разказа си.
- Виж кой се задава! - хвана го неочаквано за лакътя докторът.
Задаваше се файтонът на французкото консулство и Андреа по-добре от брат си знаеше кои седят в него. Зад Калимерата се виждаше голяма шапка с пера и лъскаво дъно на цилиндър. Мъже наизскачаха от околните кафенета да гледат и по лакомите им изражения, по побутването им Андреа се увери, че Неда е все още във файтона.
- Развеждат свекървата! - каза той. Ала вместо към Неда тазсутрешната му неприязън неочаквано се насочи към мъжете, които така безочливо и нагло се взираха във файтона.