- Да - кимна брат му, като мислеше за мадам Франсоаз. - Симпатична стара дама. Малко смешна за нашите разбирания...
- Ти пък отде я знаеш?
- Нали болницата ни е срещу консулството. Видях я снощи, като пристигаше с генерал Бейкър. - И на Климент, пак му се прииска да добави, че тогава именно е видял и мисис Джаксън, ала си наложи, сдържа се и това усилие, което тъй ясно съзнаваше, го ядоса.
- А, ето и малката мадмоазел Сесил! - рече той възрадван, щом файтонът заобиколи една разпрегната биволска кола и приближи още повече насам. Лицето му стана ведро. Той обичаше да среща дъщеричката на Леге, която бе спасил от дифтерит през миналата зима.
И наистина, между пренебрежително разположилата се мадам Франсоаз с нейната голяма, натруфена шапка и Неда Задгорска, чието лице бе бледо въпреки разходката, точно срещу баща си седеше дванадесетгодишно момиченце с вирнато носле и кестеняви очи, които любопитно оглеждаха двете страни на улицата. Щом откри Климент, който усмихнат й се кланяше, Сесил изведнъж пламна чак до ушите, надигна се и замаха с ръка.
- Добър ден!.. Добър ден, господин докторе!
- Как мина разходката, госпожице Сесил?.. Добър ден, господин консуле! Добър ден...
Последният поздрав беше за дамите и те кимнаха мълчаливо. Консулът Леге извика на Калимерата да спре. Климент веднага се упъти към файтона. Андреа трябваше да го последва и той го стори неохотно.
- Позволете да ви представя на майка си, господа! - рече любезно Леге и каза имената им.
След мъчителната разходка, при която мадам Франсоаз се бе уверила в предположението си, че всичко в тоя град е диво и назадничаво, и не го скриваше вече (макар самата Неда да я изненада, колкото тя да не го признаваше дори и пред себе си), синът й предвидливо бързаше да й представи още българи, интелигенти, с положение, които да говорят французки. Такива българи той познаваше неколцина - и муавина Илия ефенди, и Филаретова, хазайката на виконтесата, и синовете на чорбаджи Мано и хаджи Коце, а също тъй и стария Михайлович, кмета на българската община, като Неда учил във Виена, който за по-голяма важност в празничен ден сменяше феса с цилиндър; но към доктор Будинов консулът изпитваше жива симпатия и благодарност. Братът на доктора му бе известен само като човек, "пътувал някъде из пустините", чийто французки беше твърде неправилен и груб.
- Доктор Будинов е наш домашен лекар, мамо! - поясни той на старата дама, която разтегна обилно гримираните си устни, усмихна се, без да отвори уста, тъй като няколко от предните й зъби липсваха, и кимна с неочакван интерес.
- Той, който ме излекува, бабо! Спомнете си, писах ви! - вмеси се разпалено и пристрастно внучката й. - Той е най-добрият доктор в цяла Турция!..
- О!.. О!.. Вие просто ме ласкаете, госпожице Сесил!
Андреа слушаше, без да внимава в думите им. Кога най-сетне ще научи и той изкуството да води приличен разговор? И ще го научи ли? Ще стане ли като Климент? Няма да стана!.. Не ми и трябва, рече си той насмешливо. Погледът му остави старата дама и се прехвърли на консула, на Неда. Наблюдаваше ги. Та той може да й бъде баща! Но здравата е побелял... Колко ли ще се държи още?.. А тя да има най-много двайсет години... Андреа срещна погледа й, ала тя извърна бързо глава. Обидена ли е от сутринта? Или предупреждението му е излязло основателно?
Неочаквано той различи между гласовете малката Сесил да казва:
- Много ще се радвам, ако дойде и господин брат ви!.. Много весело ще бъде... Папа, моля те, покани и него!
- Заповядайте и вие, господине! - каза любезно консулът и Андреа изненадан разбра, че говорят на него. Къде да заповяда? Кое ще бъде весело?
- Благодаря! - Той не искаше да издаде, че не е внимавал в разговора.
Те размениха още няколко думи и се сбогуваха. Но преди да отмине файтонът, Андреа хвана пак погледа на хубавите златисти очи. Нещо имаше в тоя побягнал веднага поглед... Горделивост ли пак? Пренебрежение или омраза? Не, не... Той не можеше да определи какво е, но докато се провираха между стълпилите се наоколо зяпачи, той продължаваше трескаво да си мисли какво може да бъде това "нещо".
- Всъщност защо беше тази покана? Закъде? - сети се той.
- А, нищо... Тебе те поканиха просто така... формално. Защото малката настоя.
- Но за какво ни канят, не разбрах?
- Сесил има в четвъртък рожден ден и по тоя случай консулът урежда малък прием.
- Прием? За това хлапе?
- Не се подигравай постоянно. Рожденият ден е само повод. По тоя начин той сигурно иска да събере важните персони... Може би ще дойде и някой паша... комендантът...