Взря се в ръцете му. Грамадни, като чукове. Ами ако изведнъж се хвърля и го сграбча с моите за шията? Ако забия зъби в гръкляна му?.. Не, не мога го удуши, силен е като бик. И бръснатият ще ме убие, преди още да скоча. Но трескавите му очи откриха, че младият бръснат офицер не е в килията. Само до фенера се мяркаше гърбицата на оня с бича. Я, ножът на Гърбавия! С тоя нож го бодяха напреди. По него имаше и негова кръв - да го изтегли и ще я смеси с кръвта на Търмъшлията!
Тази мисъл така го завладя, че той вече не се откъсна от нея. Ще има ли сили да се надигне, да скочи към единия и после към другия? Няма ли да му изменят ръцете в решителния миг?
Той се сви бавно, незабелязано... опря колене... задебна... Гласът на Джани бей плющеше над него:
- Ще набеждаваш правоверен, а? Удряй, Коч-баба, удряй!..
Гърбавият излезе из сянката, ухили се, закиска се тънко, злорадо, оправи бича... Дяко целият се тресеше. Сега... сега! - бумтяха гърдите му. За вас, милички мои... Скачам... измъквам ножа... В Търмъшлията... и после... веднъж се мре...
Окото му не изпускаше Гърбавия. Ето, приближава... замахва... Скачам... ножа...
Той събра сили, затаи дъх - миг, два... Но Гърбавият отпусна бича, отстъпи към сянката. Кучото му лице се извърна към Джани бей. Дяко нетърпеливо проследи неговия поглед. Не към Джани бей, защото и самият той беше обърнал гръб и гледаше в широко отворената врата, през която влизаха някакви мъже. Двамата цивилни, третият военен. Военният беше бръснатият офицер. Но кои са другите? Техните лица Дяко смътно различи. Само високите им цилиндри му подсказваха, че са чужденци. Защо идеха тук? Какво можеха да искат и те от него?
От пода, дето лежеше в локва кръв, той ги гледаше, без да помръдне, и си мислеше с мрачно отчаяние, че всичко пропада. Още много къщи щеше да зачерни тоя касапин, докато дойде и неговият ред... И все пак, без да го съзнава, Дяко чувствуваше, че някаква смътна, надежда се събужда в душата му. Тия чужденци може би няма да оставят оня, Търмъшлията, да го убие още тука. Може би ще проточат разпита му, или пък ще го изправят пред съд...
И наистина, единият от тях - беше Сен Клер - още с влизането си се отдели с Джани бей под фенера и заговори с него. Мъжделивата жълта светлина трепкаше по сивия му цилиндър, по разлетия плитък фес на турчина, хвърляше силни сенки върху, лицата им, събираше двамата така различни мъже в един общ, застрашителен кръг. Те нещо разглеждаха, взираха се дълго в него. Дяко не можеше да види какво е то, но думите им подсказваха, че говорят за бележничето му.
- Изчерпателно - рече Сен Клер. - И за снабдяването... и за въоръжението на таборите... Броят им... А това какво е? Скица на старите градски укрепления...
- И тях нарисувал, хаирсъзинът, всичко! - задъхваше се от гняв едрият Джани бей.
- Интересно!
- Питам аз, кой може да му е дал тези сведения?
Беят се спря, сетил се за нещо, ала побърза да отпъди неприятната мисъл и още по-озлобено продължи:
- Наредих да проверят - броят на топовете в града е точно същият, който е записан тук!.. Питам, кой може да бъде, наистина?
- Би трябвало аз да ви попитам, бей-ефенди!
Сдържаният, насмешлив глас на англичанина смути и обиди Джани бей. Гой веднага избухна, изруга заловения и изобщо всички раи, каза, че ако зависело от него, досега да ги е избесил, а не да ги котка като някой си, и то заради далечна и неопределена политика.
- Това няма нищо общо с нашия случай - спря го с хладна усмивка събеседникът му. - Вие по-добре си отваряйте очите, дето трябва; за политиката ни има кой да разсъждава...
От пода Дяко не всичко чуваше, а и твърде малко разбираше, защото в техния турски език имаше множество непознати за него слова. Но той се досещаше по гласовете им, че двамата не са на едно и също мнение, че всеки в себе си презира другия и че може би тъкмо от тази тяхна необяснима за него ненавист зависеше животът му.
Турчинът каза:
- Тая свиня иска да ме залъже, че уж някакъв мюсюлманин бил на дъното.
- Мюсюлманин?
- Лъже!.. Разбра, че не му вярвам, и млъкна.
Думите на бея сякаш издължиха и без това дългото лице на цивилния майор. Той потърка с два пръста подрязаните си мустаци и впери очи в очите на турчина.
- В Истанбул е разкрита цяла шпионска мрежа - каза той многозначително. - И нито един гяурин, бей-ефенди.
- Аллах ми е свидетел! Не мога да повярвам. Не!