- Всъщност, господа, слуховете, с които се шегуваме, лесно могат да станат и истина - каза многозначително Бейкър. - Да, твърде лесно, стига дипломацията на западните сили да се активизира... Изглежда това е имал предвид моят приятел Сен Клер - прибави той замислено, но влизането на обляклата се вече мисис Джаксън изведнъж поведе мисълта му в друга посока.
- Е, Маргарет? - попита той, като стана прав, последван от другите двама мъже.
- Не, всичко се провали, драги ми приятелю! Сърдете се на доктора, не на мен. Той просто ми забрани да излизам цели два дни!
- Но вие казахте, докторе...?
- Здравето на госпожата го иска, господин генерал! - настоя Климент. Той вече се ядосваше на себе си, че се бе заплел в такава ненужна му лъжа.
- Осуетява се само нашето отиване в клуба, Валентин! Ще останете тук, това е! - усмихна се прелъстително Маргарет и бързо се извърна към Филип. - Вие ме бяхте поканили на вечеря, вярвам ще задържите и генерала?
Филип се съгласи с шумна готовност (Ще бъде чест за семейството му! Баща му и сестра му ще се радват!), ала нещо в очите му озадачи Климента. Как? Нима това е само привидно? Не се ласкае Филип от мисълта, че ще му гостува тая важна персона?
- Благодаря, господин Задгорски! Съжалявам, Маргарет...
- Отивате?
- Мога да остана само още малко. В шест часа в клуба ще дойде нашият общ приятел барон фон Хирш. Обещах!..
Нещо радостно, победоносно блесна в очите на Филип. Но възможно ли е чак дотолкова да е егоист изненада се пак Климент. Или и той?.. Да, защо не? Та до преди малко нали и аз като него се вълнувах, смущавах се, радвах се... Внезапно докторът съзна как жалък е бил при идването си. Мисис Джаксън си е играла с него, както, изглежда, си играе и с Филип; и с важния генерал; и с кой знае колцина още...
- Ето рецептата, госпожо! - каза той. - Ако изпратите сега някого до аптеката на Сабри бей, сигурно ще получите още тая вечер лекарствата. Филипе, имай грижата.
- Благодаря ви, господине! Моят секретар ще уреди за хонорара ви...
- Не, не, госпожо! Вярвам, че не бихте желали да ме обидите - усмихна се Климент, каза, че има неотложна работа, сбогува се бързо и излезе.
Няколко минути след като Климент си отиде, Филип, който не искаше да остави Маргарет насаме с генерала, изпрати с файтон дядо си хаджи Мина за лекарството, заключи след него портата, тъй като се смрачаваше, и побърза да се върне в къщи. За негова изненада генералът и мисис Джаксън бяха влезли във вътрешната стая на пристройката и вратата й бе добре затворена.
Ядосан, той се спря. Ослуша се. Говореха. Но говореха по английски и той не разбираше нищо. По дяволите това лекарство! И как да влезе сега? Не му ли подсказваха те със затварянето на вратата, че желаят да останат насаме?
Излезе през коридорчето в отвода на долния етаж, запали цигара и отиде до кухнята да нагледа какво става с вечерята. Старата Тодорана обръщаше върху зелето тлъстия зачервен пуяк.
- По-чевръсто! - рече той с безпричинна припряност. - А баклавата заля ли?
Баклавата отдавна беше залята и той се върна още по-нервен в коридорчето на пристройката. Вратата бе все тъй затворена и през нея се редяха все същите бързи, търкалящи се думи. За какво ли говорят? Какво ли правят? Дали са прегърнати?..
Всъщност ония вътре се смееха - той го чуваше, ала не можеше да се освободи от мрачното си настроение. Само да не отворят, да не видят, че вися тук, тревожеше се той, а продължаваше да седи в предната стая. Или ако го завари оная вещица? Но той скоро различи вътре дървения глас на мис Далайла - тъкмо тя пи разсмиваше - и като че ли камък се смъкна от гърдите му. Щом дядо донесе праховете, ще вляза уж да й ги дам, кроеше той, като си пресмяташе, че с файтона на куция Сали, на който се бе качил хаджи Мина, до аптеката се отиваше за пет минути. И още пет за връщане - десет, пресмяташе той. И десет, докато приготви праховете оня...
От вчера насам Филип сам не разбираше какво става с него. Когато при пристигането на конвоя той видя мисис Джаксън, когато разбра, че тя е богата, светска дама, за развлечение кореспондентка на прочутото "Ревю", ревностен читател на което бе и той толкова години, Филип на мига реши да я настани в бащиния си дом. Той не се съмняваше, че и баща му като него ще се чувствува поласкан и горд пред съгражданите си от нейното гостуване в дома му. В момента той само си помисли, че такава чужденка, такава блестяща дама не може да живее в хан или в която и да било къща, сиреч, че трябва да живее у тях. Но откак тя се настани у тях, откак Филип почувствува нейния особен чар, ума й, силата й, без да съзнава как, той се видя неотразимо привлечен от нея. Пред сестра си той наричаше своето влечение с прозаични думи; едно приключение като всички, които бе имал някога в Париж. Ала колчем видеше Маргарет, нему се струваше, че открива у нея още и неподозирани прелести.