- Тъкмо за това не искам да дойда - рече тя и в упорството й се притуриха едновременно и гняв, и мъка.
- О, ще се уреди всичко, бъдете спокоен, консуле - засмя се ободрително брат й. - Обещавам ви, че и двамата ще дойдем!..
- Уви! Вие обещавате, Филип! Вие, а не тя!
И Леге спря продължително настойчиви очи на девойката.
- Мисля, че сте несправедлива - прибави той тихо, щом срещна погледа й.
- А може би и огорчена!
- Неда...
- Може би нещастна...
- Може би и глупава! - понечи да ги разсмее Филип, но те и двамата като да не го чуха.
- Спомнете си - прошепна Леге, като все тъй настойчиво я гледаше. - Спомнете си какво ви казах, скъпа... Че при всички обстоятелства дългът ми към вас...
- Да, спомням си, Леандър: при всички обстоятелства! А след това? В какво положение ще се намирам след това аз? Ще ме гледа ли по-добре тя?
- О, как без нужда ме измъчвате вие двете! Брат ви ми е свидетел...
- Не, не продължавайте, Леандър! Не обещавайте! Аз нямам нужда от свидетели, за да вярвам... Ще дойда... ще дойда, щом държите... Ще изтърпя отново всичко!..
- Не знаех, че било така сложно между вас - с облекчение и насмешка рече Филип. Но усмивката му замръзна на устните.
Къщната врата се бе отворила и съпровождан от мисис Джаксън, по плочника към тях приближаваше високият генерал Бейкър. Златните му нашивки святкаха във вечерната здрачевина.
- Ако не се лъжа, господин Леге? - каза той приветливо, разпознал французина. - Госпожицата е вашата сестра, нали, Задгорски? Много ми е приятно!
- Добър вечер.
- Радвам се да ви видя пак, генерале!
- И аз, господин консуле!.. Как е госпожа Леге? Добре? Поздравете я. Много мила майка имате, господине. Ако знаете само как геройски се държа при нападението на черкезите...
Той размени поглед с Маргарет и се усмихна, припомнил си страха на старата дама.
- А пропо, за черкезите, казахте. Какво става с тях, Валентин?
- Какво да стане, Маргарет?
- Искам да кажа, открити ли са вече? Арестувани ли са?
- Не знам подробности - вдигна високите си рамене Бейкър. - Не съм виждал от сутринта Джани бей... Вие, кореспондентите, наистина сте любопитно племе!
- Професия, генерале! И все пак бих помолила...
- С удоволствие! Ще поискам от бея да ме информира. Можете да разчитате на мен.
- Не е нужно, драги - вмеси се неочаквано Леге и приятният му отчетлив глас бе необичайно остър и сух. - Аз бих могъл веднага да осведомя госпожата.
- Много мило от ваша страна, консуле!
- Да, арестувани са. Но не черкезите.
- Как не черкезите?..
- Арестувани са селяните от изгорялото Горубляне. Четиридесет и трима души.
- Невъзможно! Невъзможно!..
- Всичко е възможно - рече Леге: - Не сте били миналата година тук, при въстанието, щяхте да видите палежите и тогава нищо нямаше да ви учудва, уважаема госпожо!
- Струва ми се, че сте прекалено строг към нашите приятели! - каза равно и дори по-любезно отпреди генералът, но след неговите думи Неда цяла трепна и блесна с очи към брат си, после към Леге. - При условията на едно подбудено отвън въстание... И на една явно грабителска война - продължи Бейкър - може да се появят ексцеси, разбира се. Важно е, струва ми се, голямото. Не трябва да бъдем хладнокръвни към насилията от международен размер и да оплакваме със сантиментални сълзи произшествията тук и таме...
- Да - рече с ирония и горест Леге. - Вие сте прав, генерале. Живеем в един свят, дето, измерена с международна мярка, трагедията на тия четиридесет и трима нещастници е капка в морето. Така ли да го разбираме?
- Политика - кимна Бейкър. - А колкото до селяните... - Но вие знаете, че те са невинни, генерале! - извика Маргарет. - Трябва да се направи нещо! Още веднага...
- Ол райт! - прекъсна я рязко и предупредително Бейкър. - Ще говоря с Джани бей, смятайте въпроса уреден... Да ви откарам ли в клуба, консуле? - промени той изведнъж разговора.
- Не, благодаря. И аз съм с файтона си. Надявам се, не ще забравите за приема вдругиден, генерале? Госпожо Джаксън, особено ще бъда щастлив?
- Уви! - разпери трагично ръце Маргарет и после се разсмя. - Тъй много препоръчваният от вас лекар ми заповяда да не напускам стаята, господине!
- Болна?.. Наистина, ще съжаляваме!
- Вие най-добре се прегледайте и при някой от нашите лекари, Маргарет! - посъветва я Бейкър.
Те се сбогуваха. Леге задържа ръката на Неда.
- Лека нощ! И пропъдете от ума си ония мисли, скъпа! - рече той, останал за миг насаме с нея.
Тя поклати отрицателно глава.
- Вие сам разказахте за моите нещастни сънародници, Леандър... И видяхте насмешката и пренебрежението на генерала, нали? Ето в какво положение съм аз сега... в какво положение ще бъда...