Выбрать главу

- Но това са глупости, халюцинации! Как можете наистина да говорите така, Неда? Дори и тия нещастници имат надежда, че някой ден ще се свършат теглата им... А вие, вие, която, сте така щастлива!..

- Обещах - каза тя и дръпна ръката си. - Ще удържа обещанието си, ще дойда.

- Лека нощ тогава, скъпа!

- Лека нощ, Леандър.

Той и кимна, усмихна й се и забърза към файтона си.

- Е, уреди ли се всичко? - попита с упрек Филип, когато тръгнаха към къщи.

Неда не отговори. Затова, пък се чу ниският предизвикателен смях на мисис Джаксън, която бе избързала напред, на сега се бе спряла да ги дочака при стъпалата на къщата.

- Каква хубава вечер! - каза тя. - А тоя ваш несръчен лекар ми предписа цели два дни стоене в къщи!..

- Наистина, да повикам някой от английските лекари, госпожо Джаксън... Или доктор Гайдани от италианската мисия?

- Не, благодаря, драги Филип! Мисля, че ще мина въобще без всякакви лекари.

- Така е най-добре! - съгласи се той веднага, сладостно изтръпнал от двете думички "драги Филип", които тя тъй непринудено бе произнесла.

Развълнуван, тържествуващ, той влезе след американката в къщи, дето предстоеше "тяхната вечеря", забравил сестра си, която остана още известно време вън, на двора, в тихата есенна вечер, сама и самотна, заплетена в противоречията на чувствата си, които накърняваха гордостта й и прибавяха на любовта й към Леандър Леге някакъв тръпчив и неочакван, вкус.

17

Умно постъпи Бейкър, мислеше майор Сен Клер и едва задържаше прозявката си. Трябваше и аз да се измъкна с него... Колко часове вече изгубени на вятъра! И какво решават? Все същото! Два батальона отсам, три батальона оттатък... Няма замах, няма... Всички чакат от Истанбул; а там още по-голяма бъркотия!.. Да, да, трябваше да изляза и аз...

Той отхапа края на нова пура, сложи я между тънките си устни и известно време я държа, без да я запали. От всичко, можеше да се откаже, ала не и от тъй любимите за него честерфилдски пури. Наистина, тютюнът беше вирджински, но марката, да, марката, и тоя аромат, в който имаше нещо строго и старинно, о, те му спомняха за дома, отдето бе излязъл преди много години... Милият, стар Честерфилд!.. Бейкър му подари цяла кутия от своите оскъдни запаси и той от душа; му беше благодарен. Но ето, че Бейкър се измъкна, а Сен. Клер седеше в конака, пушеше и вече едва ли отдаваше някакво значение на това, което офицерите край него говореха.

- Нужни? Добре. Прехвърлете ги в Лютиково. Пет табора, мустафъз - чуваше той като в просъница точния нервен глас на Мехмед Али. Дори само по тона можеше да го познае. Немец. Помохамеданчен, харем има, а немец. Так-так-так!..

Всъщност колко малко се менят хората, отпуснато разсъждаваше Сен Клер и смучеше пурата си, спрял очи на маршала.

Нисичкият Мехмед Али седеше в огромното кресло зад позлатената мютесарифска маса и бе толкова дребен и незабележим, че прозрачното му русобрадо лице, прихлупено от морав фес, някак неестествено се подаваше иззад разгънатата пред него карта. Наоколо в задимения кабинет се бяха разположили дванадесетина висши офицери, турци и английски съветници; те пиеха кафе, пушеха и както се струваше на изморения Сен Клер, имаха намерение тука да нощуват.

- А... ако позволите... за артилерията, ваше високопревъзходителство? - обади се някой.

- Артилерия?

- Че ние нямаме нито едно оръдие! - рече плачевно гласът.

- Генерале, обяснете!

Въпросът беше за Шакир паша.

- Две полеви батареи са дадени на тяхно разположение - каза веднага той. - Намират се в Дерманци. Но те се суетят, не ги извозват.

Както външността, и гласът на Шакир беше стегнат, делови. Тоя турчин му се нравеше. И на Бейкър се нравеше (те се познаваха отпреди). Де да бяха всички такива!..

- Какво ще отговорите, полковник? - попита строго маршалът. - Какво чакате?

- Нямаме коне, ваше високопревъзходителство.

- Реквизирайте!

- И пътищата... Пътят до Дерманци!..

- Поправете ги.

- Трудно е... Реката... моста...

- Война, полковник!

Без да погледне, Сен Клер знаеше, че в сините очи на маршала има презрение. И основателно, мислеше той. О, какви говеда са това! Трябва да ги мушкаш... Но как не умеят да прикриват чувствата си тия немци!

- Да минем на позицията при Ябланица, ефендилер! - чу той отново гласа на маршала. - Генерале, имате ли да докладвате?

- Положението там е сравнително най-добро, ваше високопревъзходителство. Руснаците неблагоразумно са се врязали и нашите две крила заплашват с обкръжение техния център. Ето, тука и тука!