Шакир се бе надигнал и сочеше на разпростряната карта.
Неговото лице, чернооко, издължено, бе така различно от безплътното лице на началника му, че Сен Клер не можеше да не ги сравни.
- Току-що получените по телеграфа сведения ни известяват, че колоната на техния Дандевил подготвя отстъпление, ефендилер! - прибави Шакир и радостните нотки в тона му накараха всички да зашумят.
- Слава на аллаха! - извика от дъното дрезгав, развълнуван глас.
- Да бъде!.. Да бъде!..
- Ободрително известие! - усмихна се и маршалът. - Телеграфирайте: черкезките полкове Фетие и Селимие веднага да подсилят пехотните части при Ябланица и в случай, че руснаците отстъпят, да ги преследват до новите им позиции.
- Нека ги обкръжат! - каза мълчалият целия следобед мютесариф, който изпълняваше и длъжността комендант на града. Той седеше от другата страна на Мехмед Али, дебел, тромав, смучеше наргилето си и само понякога изваждаше из устата си цицката му, та да погълне някоя и друга глътка въздух.
Маршалът го погледна изненадано и кимна.
- Желанията ни са общи, паша! - рече той. - Други въпроси има ли, ефендилер?.. Нашите приятели да прибавят нещо? - попита той с нов, много по-любезен и не заповеднически глас.
- Не - поклати сухата си глава полковник Аликс, който седеше точно срещу него.
- Тогава благодаря, господа. До утре сутринта!
- Ако може аз да предложа!
Гласът на Джани бей. Сен Клер ядосано извърна глава. Как не им омръзна!..
Едър, с къс врат и остра черна брада, помощникът на коменданта се бе надигнал от стола си и приличаше на мечка стръвница, изправила се на задните си крака.
- Става дума за тила, ваше високопревъзходителство.
Сен Клер неволно наостри уши.
- Напоследък на няколко пъти залавяме шпиони! - продължи Джани бей и силният му глас изпълни целия кабинет. - Българи, разбира се. Промъкват се през фронта и хайде от село на село, дотук!
- Е, какво?
- Смятам, ваше високопревъзходителство, че е крайно време да предприемем нещо!
- Конкретно говорете, бей.
- Българското население, това, дето е зад фронтовата линия, да се прогони! Да няма шпионите им къде да се крият.
Чуха се одобрителни възгласи.
- И фронтът ще се заздрави... Да се изгорят... За четите трябва... Да няма! - зашумя отведнъж целият кабинет.
- Второто е за градовете! - надвика всички Джани бей. - За София главно.
- Същата мярка?
- Оттук може и да не се прогонва цялото население - рече разпалено помощникът на коменданта. - Важно е краката им да пречупим... Да няма отде да събират сведенията си московските агенти. Като откараме първенците, ще се изплашат!
- Тоя въпрос ще бъде обсъден отделно - рече Мехмед Али. - Друго? Добре. Сутринта продължаваме по снабдяването. Свободни сте до утре, господа. Благодаря ви!
Офицерите шумно наставаха и тръгнаха да излизат.
Изправи се и Сен Клер, но макар да изглеждаше все тъй безучастен, нехаен, от предишната му незаинтересованост не бе останало помен... О! Той добре бе разбрал думите на Джани бей. Той ясно съзнаваше: тия думи по-малко целят българите, отколкото него самия... Да, да! Решил е глупакът да му се наложи. А какво ще излезе? Какви ще бъдат резултатите?
Днес на обяд те се бяха скарали. Не с викове. Не с обвинения. Но той бе почувствувал мрачния затаен поглед на турчина, който казваше: заради твоите фантазии и инжекции пропадна всичко! Ти стана причина да изтървем гяурина... Да. Сега беят искаше да му върне, като прокара чрез Мехмед Али отдавнашния си план... И само заради тоя останал непознат агент ли е всичко? Заради предположението на Сен Клер, че източникът на сведенията може да е и някой висш турски офицер? А не му ли бе показвал Джани неведнъж, че не може да го търпи, че не иска да изпълнява нарежданията му - той, полковника, на него, майора!.. Бивол... наистина, тъп и късоглед бивол! - наричаше го в себе си Сен Клер, като гледаше как Джани бе препречил пътя на нисичкия маршал и още по-разпалено го увещаваше. А ако все пак го убеди?..
Сен Клер незабелязано ги приближи.
- Тъкмо вие ми трябвате, майоре! - видя го немецът. - Искам да чуя и вашето мнение по тоя въпрос?
- Извинете, по кой въпрос?
- Става дума да се очисти тилът. И за София.
С крайчеца на окото си Сен Клер видя как помръкна разгорещеното лице на бея.
- О, да! Интересна идея!
- Вие я възприемате! - изненада се Джани бей.
- Разбира се! Като мярка, която ще пресече проникването на руските агенти... За съжаление виждам две неудобства - усмихна се по обичая си майорът.