— Не разбирам защо не се е отървала от златото — каза Каран. — Не е ли било по-добре да го стрие на прах и да го разпръсне в морето, та да не го съберат никога? Защо го е съхранявала, за да го намерят и употребят отново, щом е било толкова опасно?
— Може би е разчитала на него за миг на безизходица — отвърна старецът. — Спомни си, че тя смяташе Хависард за най-непристъпното място на Сантенар. Да не говорим пък колко безценно беше ааканското злато. Но накрая й се наложи да бяга ранена, нямаше сили да стори нищо, дори да вземе златото. — Той въздъхна. — Дори след като научих за това престъпление, дори след толкова време още ми е мъчно за Ялкара.
— А Кандор как се е сдобил с верижката?
— И той е бил сред хилядите пред кулата, когато Шутдар унищожил флейтата — подхвана Лиан. — По-късно забелязал, че момичето е било убито. Взел верижката с надеждата да разгадае всичко по нея. Новият притежател на златото ставал най-могъщият на Сантенар. А Кандор вечно тънел в страхове. Затова вложил толкова усилия в изграждането на своята империя.
— Но през цялото време съзнавал, че друг има надмощие — кимна Шанд. — Не узнал името на убиеца от верижката. Още по-тягостно било недоумението му, че по-силният от него не използва златото за нищо. Но Перионското море пресъхнало и империята рухнала. Кандор си втълпил, че златото е у Рулке, и пратил онези писма, за да се съберат на среща тримата с Ялкара. Надявал се да разобличи Рулке и да го провали.
Ялкара обаче отказала да дойде, Рулке пък отговорил с писмо, в което обвинявал Кандор в измяна. И Кандор наистина решил да го предаде на Съвета чрез жената, с която Рулке решил да свърже живота си. Мендарк пък се погрижил Кандор да не го опозори след време. Убил го.
48. Великото предание
През последния месец от лятото Каран, Лиан и Шанд прекосиха планините и пристигнаха в Чантед за Сказанието при завършването. За Каран този дълъг преход беше същинско мъчение — костите я боляха почти през цялото време.
Завариха в градчето мнозина от приятелите си — Талия, Джеви, който вече беше първи помощник-капитан на „Хлапето“, Лилис и Надирил, Малиен и Аспър, дори Пендер. Другите аакими се сражаваха с група транксове, които се опитваха да завземат своя територия чак в далечния край на Лоралин. Малиен изглеждаше още поостаряла, в червената й коса избиваха сребърни нишки. Не беше настроена разговорливо — непрестанно се тревожеше за съдбата на Аакан и окайваше своята безпомощност.
— Пендер! — развика се Каран. — Ти си просто великолепен! Може и да преувеличаваше малко, но Пендер поне се бе постарал да подобри мърлявия си вид. Обичайната четина по пълните му бузи беше избръсната. Дрехите му наистина не бяха последната дума на модата по крайбрежната улица в Туркад, но личеше, че са нови и чисти. Шкембето му напъваше копчетата на куртката. Явно изминалата година бе допринесла за преуспяването му.
Той се ухили и разпери ръце за прегръдка. Не се отнасяше с особена симпатия към Лиан, но Каран му беше любимка.
— Каква добра година за търговията! Вече умувам дали да не купя друг кораб.
— Няма да продадеш „Хлапето“, нали? Ще ми е жал за него — помръкна Лилис.
И тя се бе променила — още изглеждаше нисичка, но не и толкова кльощава. Наистина се превръщаше в жена.
— Слушай, Лилис, не мога да съм капитан на два кораба наведнъж, нали? А и искам да изплатя на Талия нейния дял. — Той зашепна. — Не ме издавай, ама може да го продам на баща ти. „А ти с какво се занимаваш?“
— Имам толкова работа! Трябва да препиша до края сказанието на Лиан, за да се съхранява в Голямата библиотека. И още съм насред обучението си. Пендер, ела да те запозная с Надирил. Ще ти допадне.
Лиан искаше да изясни една подробност, преди да разкаже своето „Предание за Огледалото“.
— Защо Ялкара е нанесла тези знаци по рамката? — попита всички, събрали при огнището в страноприемницата. — И за какво е този лунен символ? Шанд, ти знаеш ли?
— Да, струва ми се. Едва ли си забравил, че разгадахме това отчасти, преди Мендарк да изгори архива. В последната схватка Фейеламор е принудила Ялкара да се издаде, че ключът за отварянето на портали е скрит в Огледалото. Ялкара толкова се уплашила, че незабавно преобразила Огледалото, но издълбала знаците, за да улесни Аелиор при работата с него. Изглежда е решила и да подмами Фейеламор със стиховете, макар че е скрила от нея третия и четвъртия ред, които са били отредени само за погледа на Аелиор. В стиховете е важен и скритият смисъл: