— Издигнах най-скромната до най-почетния пост — дъднеше Уистан, — за да ти покажа, че ти никога няма да бъдеш един от нас!
Лиан пребледня, Тандайи пък се ококори и се разтресе от гняв.
— Съгласно правото си като наставник на школата те лишавам от почестите на майстор-летописец. Предай ми знака си.
Стъписаният Лиан залитна и щеше да падне от сцената, ако Тандайи не бе хванала ръката му. Зейнът порови в джоба, извади металния знак на майстор и го подаде на Уистан.
Наставникът огледа скупчените наоколо майстори.
— Има ли несъгласни с това решение?
Неколцина се начумериха и пристъпиха от крак на крак.
— Все едно е, нали? — кресна Лаарни. — И всички заедно не можем да отменим решението!
Уистан извади от робата си церемониално чукче, строши знака на пода и помете парчетата от сцената с подметката на ботуша си.
— Напусни, Лиан! Нямаш място сред майсторите. — Разтегна устни в гнусна усмивчица, оголила почернелите му венци и жълтеещи зъби. — Ти си оставаш велик разказвач. Имаш нашата благословия и добри пожелания да продължиш в това призвание.
— Но…
Усмивката се превърна в гримаса.
— Можех да те опозоря и преди сказанието — Заръмжа старецът.
— Тогава, Лиан, до името ти нямаше да бъде записано Велико предание!
— Нито пък до твоето като наставник, проклет двуличнико! — оглушително го обвини Лаарни.
Друг майстор шепнеше нещо на Тандайи.
— Я почакай! — настръхна тя. — Не си се допитал до мен! Уистан се сащиса от неочакваната й дързост. Обърна се към майсторите наоколо и пак впи поглед в нея.
— Да, новият избран наставник може да даде своя глас за това решение. Какво отсъждаш, Тандайи? Гласувай за почтеността!
— Почтеност ли? — задави се тя. — Така премяташ тази дума на езика си, че вони като дъха ти! За щастие времето ти изтече.
— Гласувай! — повтори той свирепо.
— Гласувам срещу тебе, Уистан. Тук има десетина майстори, чиито прегрешения са далеч по-тежки от тези на Лиан.
— Гласът на новоизбрания наставник не се зачита — обяви Уистан. — Всеизвестно е, че по този въпрос тя не е безпристрастна. Моето решение — последното, което взех като наставник — остава в сила!
— Чуй тогава моето първо решение! — троснато отвърна Тандайи.
— Правата на Лиан ще бъдат върнати незабавно, щом заема поста!
— Не може. Положението на изгонен от гилдията майстор се преразглежда най-рано след седем години. И за възстановяването му е нужно да гласуват две трети от всички майстори-летописци.
Тандайи стисна юмруци, но се овладя с върховно усилие.
— Лиан, ти наистина беше велик майстор-летописец. Направи много за славата на школата, а и за Преданията, въпреки твоите… недостатъци. Но кой ли от нас няма несъвършенства? Поне своите познавам добре. Може би отново ти предстоят велики дела. Аз решавам, че отново ще обсъдим постъпките ти и твоето положение след седем години.
— Как смееш!
Очите на Уистан щяха да изскочат от орбитите, но този път нищо не можеше да стори.
— Не съм свършила! — отсече тя. — Освен това, щом се охладят страстите, ще гласуваме и оценка за поведението на майстор Уистан. Може би събралите се майстори ще решат да изхвърлят и него от летописите на школата. Следващите поколения са в правото си да знаят истината за всекиго от нас, особено за онези, които са имали честта да оглавяват школата. — Тандайи погледна Лиан. — Съжалявам, друго не мога да направя. Желая ти сполука.
Каран не откъсваше поглед от любимия си, който се спусна изтръпнал по стъпалата, мина по прохода между редиците и излезе. Това беше краят на драмата.
49. Краят на сказанието
Лиан мълчеше смирено по дългия път до дома. Лишен от чест, той като че бе загубил и цялата си самоувереност. Според Каран изобщо не приличаше на летописеца, когото тя познаваше и обичаше. По-скоро се бе върнал в миналото си на стеснителен юноша като ученик в школата, залутан насред света, без да знае мястото си в него. Не й харесваше тази промяна, но не виждаше как да му помогне.
Вечерта след завръщането им в Готрайм, докато преподреждаше дрехите в скриновете, намери малкото черно мънисто, което Рулке и даде.
Извади го от прозрачната кутийка и го претегли на дланта си. „Единственото, което мога да направя за тебе сега“ — бе й казал каронът. Какъв ли смисъл бе вложил в думите си? Дали това бе накит, талисман за късмет, магически амулет или просто хапче?