— С машината беше друго. Трябва поне да запазя пръстена, който Рулке ми подари.
— Машината те е пренесла тук, а този рог само ще те изпрати на Сантенар. — Ялкара се посъветва с останалите. — Ще се опитам да изпратя и пръстена с тебе, но не се изненадвай, ако го загубиш. Отвори съзнанието си за моето.
По мисловната връзка Мейгрейт й показа къде искаше да се озове — имението Готрайм. Ялкара проследи за последен път Пътя между световете, който намери много по-трудно.
— А това — посочи Ялкара Огледалото — не ти е необходимо. Ще го взема в пустотата, където никому няма да навреди. Мейгрейт…
— Слушам те.
— Струва ми се, че на Сантенар са останали фейлеми, някъде из дебрите на Мириладел.
— Да — потвърди Мейгрейт, макар да не проумяваше защо това е важно. — Мнозина са отказали да отидат при Фейеламор в Елудор.
— Ако някой ден ги намериш, може би ще знаят с кого е била близка Фейеламор в древността. Говоря за другия ти дядо.
— Благодаря ти.
Ялкара впи пръсти в китката и.
— Кажи на Гилиас… на Шанд… че винаги съм го обичала. Сега върви.
— Сбогом.
— Сбогом! — простиха се кароните с нея.
Разнесе се тръбният звук на рога и на Мейгрейт й се стори, че нейното тяло се обърна наопаки. Аакан изчезна. Понесе се в нищото и неистово се стремеше да задържи образа на Готрайм. Пръстенът обгаряше ръката й. Тя сви юмрук и го обгърна с пръстите на другата ръка. Изгуби пътя от мисления си взор, намери го отново и с пукот, от който ушите й звъннаха, а плодът се завъртя диво в корема й, се стовари по задник върху протъркания килим пред огнището в дневната на Каран.
Нямаше никой. Тъкмо притъмняваше. Мейгрейт се подпря тежко на масата, но я събори и тупна на колене. Пръстът я болеше ужасно.
Разтвори юмрук. Пръстенът се бе стопил на нишки като четири усукани телчета с плочка от злато в двата края. Още пареше. Тя го смъкна заедно с кожата. Знаеше, че белегът няма да се заличи. Имаше още изгаряния по ръката дори над лакътя. „Като на баба ми…“ Сложи променения пръстен на дясната си ръка и повече не го свали.
На прага се бе вцепенил слабоват старец с бяла коса, но от учтивост не показа с нищо друго смайването си. Помогна й да се изправи, загърна я с покривката от масата и я настани в кресло пред огнището.
— Коя… О, помня те! — Рейчис кресна: — Каран, ела веднага! Каран се дотътри и настръхна, после притича тежко и прегърна Мейгрейт.
— Как се изтърси тук?! Ама че си надебеляла. Но… ти ся бременна] — Така си е — засмя се Мейгрейт. — От Рулке. Колко е хубаво да съм отново в своя свят!
— Как се прехвърли?
— Ялкара се сети как да ме върне…
Влезе и Игър да провери каква е тази врява. Щом зърна Мейгрейт, лицето му побеля, а едната половина се скова както някога. Болното му коляно се подви, но той пристъпи напред с куцане. Шанд стоеше до вратата с грейнали очи.
— Мейгрейт… — прошепна Игър и протегна ръце. — Търсих начин да те върна, но нищо не измислих.
Тя стисна ръката му, без да го прегърне.
— Разбирам — извърна се Игър.
— А Ялкара… — нерешително се обади Шанд.
— Жива е.
— Каза ли й за мен?
Мейгрейт се почувства зле от копнежа в очите му, но го прегърна.
— Да. Помоли да ти предам, че винаги те е обичала. Шанд се смръзна.
— Значи няма да дойде?
— Искаше, но сърце не и даваше да изостави своите. Ще отидат в пустотата.
Шанд наведе глава.
— Трябваше да се откажа да я чакам още когато Ялкара влезе в портала, надеждите обаче умират последни.
Застана до прозореца с гръб към всички.
— Мейгрейт, непрестанно мисля за тебе — рече Игър. — И те желая повече отвсякога. Ще се върнеш ли при мен?
— Не — меко отказа тя. — Не мога, макар че ти желая само доброто. А и как ще се почувстваш, когато родя сина на прастария ти враг?
— Черен ден — поклати той глава.
Тя не смееше да диша. Игър водеше страховита борба със себе си. Щеше ли да надделее, или да отстъпи пред нрава си?
— Преди Каркарон не бих понесъл такъв удар — призна накрая той. — Бих смазал нещо или някого. — Усмихна се насила и пак и подаде ръка. — И аз ти желая доброто. Ще се усамотя за известно време във Физ Горго — обърна се той към Шанд.
— Ти прояви доблест — похвали го старецът. — Но кой ще се занимава с твоята империя? Кой ще управлява непокорния Туркад?
— Оставям го на тебе, ако искаш.
— Не искам, разбира се — разсмя се Шанд. — Повери го на най-способния си военачалник, докато бъде избран нов Съвет. А още по-добре е да възложиш това на Талия.
— Няма да се справя — възрази Талия. — И не желая да бъда Магистър.
— Значи издържа най-важното изпитание — увери я Шанд. — А предизвикателството си го бива. Виж в какъв хаос са затънали и Туркад, и Мелдорин. Кой друг има силата, мъдростта и съпричастието да поправи стореното зло?