Идлис блъсна вратата, опря ботуш в гърба на Лиан и го тласна с все сила навън. Летописецът се хлъзна по корем до средата на площадката отпред.
Съжали, че още е жив. Избърса снега от очите си и срещна начумерените погледи на преследвачите си. Никой не отвори уста. Баситор го помъкна по стъпалата към амфитеатъра и другите тръгнаха подире им.
2. Пътят
Предишната нощ Каран само се бе въртяла в спалния си чувал, жадна за сън. Сутринта настъпваше хид — Средзимният ден, когато щеше да предаде и своя народ, й своя свят. За да спаси Лиан, тя се съгласи да намери за Рулке Пътя между световете. Но какво щеше да последва? Щеше ли да запази живота си? И щеше ли да оцелее който и да е от всички тях? А и струваше ли нещо думата на Рулке, Великия предател?
През седмицата след предизвикателството на Лиан новият й господар я бе заставял безмилостно да се труди денем и нощем, да занимава ума си с упражнения, в чийто смисъл Каран едва вникваше. Тя се стараеше — знаеше, че животът й зависи от това. В пустотата нямаше пощада, предстоеше й гибелно опасно начинание. Пък и бе наясно как Рулке ще изтезава Лиан, ако му откаже.
Съсредоточаваше се трудно, допускаше много грешки, но Рулке не я укори нито веднъж. Биваше го за наставник — повтаряше неуморно обясненията си, Каран обаче вярваше, че я смята за тъпа и неспособна.
Все не можеше да се стопли в спалния чувал. А дарбата на усета й натрапваше прастарите чувства, които това място бе съхранило. Камъните бяха пропити от мъките и смъртта на безброй работници, намерили края си при изграждането на Каркарон. Усещаше и безумното лукавство на своя прародител Басунез, както и по-чудати древни преживелици, втъкани в самите скали.
Мразеше Каркарон. Преди седемнадесет години убиха тук любимия й баща, и то съвсем безсмислено. Още и беше мъчно за него. Щом си спомнеше за Галиад у нея се пробуждаха всички детски копнежи и страдания. Не намираше следа от него, колкото и да й се искаше.
Дотегна й, изрита чувала, обу чорапи и се промъкна към мястото до машината, където спеше Рулке. Явно студът не му пречеше, защото лежеше на пода, увит само с едно тънко одеяло, а могъщите му рамене и гърди бяха голи.
— Трябва да знам нещо… — смънка тя. Великанът се събуди на мига.
— Какво има?
— Отговорът на този въпрос е извънредно важен за мен.
— Питай де.
Той седна и мускулите заиграха по тялото му. Каран отклони поглед.
— Убиха баща ми тук преди време. Знаеш ли защо са го направили?
— За баща ти знам само, че е бил мелез от коренната раса и аакимите. Какво го е сполетяло?
— Той ми беше опора в детството — унило сподели Каран. — Тогава трябваше да се върне от Шазмак, но не се прибра у дома. Накрая го намериха тук, пребит до смърт заради няколкото монети, които е имал в джоба си. Никой не можеше да проумее това злодеяние.
— Че защо му е било да се отклонява толкова от пътя?
— Той открай време се интересуваше и от Каркарон, и от Басунез.
— Лудият Басунез… — промърмори Рулке. — Не ще да е бил чак такъв безумец, какъвто го описват.
— Защо?
— Тези бронзови статуи наоколо са прекалено правдиви, до последната подробност. Наистина е намерил нещо тук и е ясно, че е надничал в пустотата. Ето защо и аз се спрях на това място.
— Миналото лято ли?
Рулке се подсмихна на наивността й.
— Малката ми Каран! Още си въобразяваш, че е било прищявка на случайността…
— За какво говориш?! — Тя се стресна, гърлото и се сви. — Кое не е било случайност?
— Дори от Нощната пустош чувствах какво върши Басунез тук. Необмислените му експерименти изтъниха и стената между Сантенар и моя затвор, и преградата към пустотата. Ако бе успял докрай, не ми се вярва, че до днес щеше да има оцелели измежду вас, коренната раса. За щастие той се провали, но Оттогава все наблюдавах мястото. Бдях шест столетия! Открих дори тебе.
Тя сгуши глава в раменете си от неудобство, че може да я е зяпал и в най-интимните мигове.
— Как тъй си ме открил?
— Ами почувствах те. Тук е едно от най-удобните места в Сантенар за занимания с Тайното изкуство. Ето ти причината Басунез да построи Каркарон. И не се притеснявай толкова — от Нощната пустош не можех да видя нищо. Знаех, че извършва опасни опити, които ме засягат пряко, но не бях наясно точно какво прави. А неотдавна в Каркарон, където нямаше нищо интересно от векове, се появи ти — необикновена, единствена по рода си.
Каран се втрещи.
— Значи и други могат да се досетят, че съм… трикръвна?
— Не ми се вярва! Дори аз набих познал, когато съм на Сантенар. Но в Нощната пустош е друго.