Рулке изпружи ръка нагоре да посочи изгряващата луна — огромна, тъмна и пълна. Тя беше поличба за сбъдването на предсказанието. Каран притисна длан към корема си. На всеки два месеца имаше болки, когато при пълнолуние се показваше тъмната страна, но този път едва ги понасяше.
А каронът си играеше със своето творение, ту го запращаше да пикира над урвата, ту го насочваше рязко нагоре, за да се перчи пред враговете. Каран бе застинала като изваяние до него. Струваше й се, че наближава краят на света. И изведнъж зърна съвсем ясно как Тенсор се надига изтерзано, отнема лъка и червеноперата стрела от ръцете на Зара и опъва тетивата.
Знаеше, че се цели в нея. Известно й беше, че Тенсор е способен да я улучи и от такова разстояние, но беше като парализирана. А може би така бе писано. Нямаше сили да направи каквото и да е, за да се спаси. Рулке не забелязваше нищо. Но тогава до нея подобно на взрив долетя вълната от обич и ужас на Лиан, разнесе се неговият вой „Нее!“ Той сякаш отприщи у нея изблик на собственото й страдание.
Каран се сви в тясната пролука между горната площадка и външния корпус на машината. Стрелата изсвири там, където беше главата й преди миг, и се нацепи на трески в покривалото над площадката. Рулке се хвана за главата — лудешки мятащите се мисли на Каран размътиха и неговото съзнание. Творението пропадна към скалите, той трескаво се бореше да го овладее. В последната секунда го принуди да се подчинява на уредите за управление и изравни полета му.
— Стига ми толкова! — заяви троснато, щом се издигнаха до върха на кулата.
Изглеждаше зашеметен. Намръщено спусна машината в порутената зала, после стисна раменете на Каран и погледът му пламна.
— Сега знаеш, че Лиан е жив, той също те видя, а останалите се убедиха в могъществото ми. Ще спазиш ли обещанието си?
Тя кимна посърнала.
— А готова ли си?
— Горе-долу.
— Успокой се.
— Защо избра тъкмо мен? — опита се тя да протака още мъничко. — И други хора имат дарбата на усета.
— Само дето не са трикръвни! Ти долавяла ли си досега мислите на друг трикръвен?
— Не. Веднъж-дваж се случи да почувствам други с дарбата, но тъй и не ги намерих.
— Сигурно се чувстваш доста самотна — подхвърли Рулке проницателно, — след като не познаваш други като тебе.
На Каран й омръзна той да използва за своя изгода преживелиците й. — Не ми казвай какво чувствам, доволна съм от живота си. Рулке обаче не й позволи да печели време.
— За какво са ни тези празни приказки? Ти си тук, друг няма. А дори да можех да избирам измежду мнозина, вероятно пак щях да се спра на тебе. Някога познавах Пътя към Аакан, но всичко се промени толкова неузнаваемо, че загубих способността си да го следвам. Да започваме.
Каран настръхна.
— Не се стряскай така — рече й каронът. — Ето какво ще направим. Първо ще насоча силата на машината, за да отвори проход във Възбраната. Задължително е да бъде мъничък, за да не се промъкне някоя твар — пустотата гъмжи от безмилостни изчадия, каквито не можеш и да си представиш. После… Ще се опиташ да напипаш със съзнанието си Пътя между световете, както те научих. Заедно ще дирим пролука към Аакан. За да успеем, аз също ще изцедя докрай силата и ума си. — Рулке не спомена какво е намислил да върши, след като си осигури достъп до Аакан. — А сега нека настроя машината. Не се подчинява на волята ми толкова лесно, колкото ми се иска. Не ми е леко да я управлявам.
Каран отново потискаше угризенията си. Последствията от досегашните й постъпки бяха твърде лоши — гашадите се пробудиха, Шазмак бе превзет, Рулке се изтръгна на свобода. Нали уж затова се зарече повече да не се бърка в световните дела?
А сега ставаше съучастница в далеч по-страшно престъпление, и то от себични подбуди. Заради Лиан, за да заличи несправедливостта си към него. И защото го обичаше. Дали следващите сто поколения, смазани от робския гнет, щяха да проклинат името й? Дали дори Лиан би я намразил?
Но не би отрекла, че я тласкаше напред и любопитството — какво всъщност означава да е трикръвна. Как да устои на такова изкушение? Искаше да знае и какво са се надявали да постигнат в Каркарон старият Басунез и баща й.
Питаше се не е ли предопределено тъкмо Рулке да избави Сантенар от дребнавите вражди и дрязги. Как да познае бъдещето? И как да избере? Не можеше, затова предпочете да остане вярна на Лиан и да спази уговорката с Рулке.
3. Пустотата
Рулке се бе настанил върху горната седалка на машината, Каран обаче откри, че самото присъствие на неговото творение отнема на съзнанието й способността да съзира, камо ли да търси. Опитаха няколко пъти, но металното туловище потискаше мисления й взор. Трябваше да се отдалечи, доколкото бе възможно.