Ходе слезе от коня си и приближи умрялото животно.
— Това е наш, създаден от Бога вълк — прошепна мъжът. — Опасно, но достойно животно. Убива за себе си и малките, никога от жестокост.
Ловецът премести лапата на вълка и я постави до огромния отпечатък в снега, показвайки значителните разлики в размерите на животните.
— Вижте колко различни са от изчадията на Прокълнатия — каза Ходе, стисна зъби и от очите му отново покапаха сълзи, които се заледиха на бузите му. — Никога в нашето баронство не са идвали такива животни, нито такава зима — простена Ходе. — С какво сме разсърдили Бога?
Вместо отговор, останалите мъже се размърдаха неловко.
— Аз ще убия изчадията — само каза Дакавар, но думите му бяха отнесени от силата на бурята.
Ходе се качи на коня си и групата отново пое на път. След половин час езда попаднаха на прясна диря от грамадните вълчи следи и още няколко убити степни вълка и два глигана, по чиито тела имаше дълбоки рани. Ала от труповете не липсваха части, което наведе на мисълта, че убийствата са за показност, а не за прехрана.
Дакавар стисна зъби от яд. Вече бе уверен, че става дума за нечисти сили. Врагът, който бе убил баща му най-сетне го бе намерил.
— Бъди спокоен — глухо рече Редклоу до него — и готов за всякакви изненади.
Младежът не отговори, яздейки мълчаливо след Ходе, но внезапно дирята изчезна.
— Това не е възможно! — извика безсилно ловецът, докато диво оглеждаше снежната повърхност около себе си. Снегът беше натрупал на преспи и макар да бе спряло да вали, вятъра разпръскваше снежинки и скреж в студения въздух.
— Не съм виждал такова нещо — промърмори друг от ловците, — сякаш са отлетели.
— Отлетели — лицето на барон Редклоу се изкриви в язвителна гримаса, — отлетели или…
Внезапно изразът на лицето му се смени:
— О, боже! Пригответе се за бой!
Но предупреждението дойде твърде късно. От преспите изригнаха дузина изчадия, смътно напомнящи вълци, огромни като телета, с усти, в които наместо зъби се редяха назъбени висулки, с бяла козина, сплъстена от натрупал скреж. Езиците им бяха изплезени в демонични усмивки, а очите им грееха с мрачна червена светлина.
Едно от чудовищата връхлетя Ходе, събори го от коня и прегриза гърлото му в движение. Кръв не рукна от раната, а плътта посиня сякаш измръзнала на мига.
Редклоу слезе от коня с учудваща за годините си пъргавина и с тесния меч помете едно от животните, скачащи към него. Звярът нададе смразяващ кръвта предсмъртен вой и се разпадна на купчина мръсен сняг.
Подплашена, кобилата на Дакавар се изправи на задните си крака и младежът тежко се изтърси на земята. Поредният леден вълк скочи към него, но младият рицар вдигна дългия меч пред гърдите си. Чудовището се наниза и превърна в още буци мръсен сняг.
Дак се изправи на крака, ловците също бяха слезли от конете си, надигнали брадви. Някои носеха арбалети и обсипваха глутницата със стрели, които отскачаха без да нанесат особени вреди.
— Това не е естествено — промърмори един от ловците.
Из преспите се бяха присъединили още от съществата, венците им с цвят на сурово месо стояха оголени, а от гърлото им излизаше клокочещо ръмжене.
— Капан на Прокълнатия — изруга барон Редклоу.
— В такъв случай ще му покажа, че ме е подценил изпращайки тези жалки помияри — В такъв случай ще му покажа, че ме е подценил изпращайки тези жалки помияри — Дакавар тръсна глава и нападна, въртящ огромния меч около себе си. Стъписани от атаката му, няколко от демоничните вълци се разпаднаха веднага, което окуражи ловците. Те успяха да свалят още два, а трети рухна, повален от оръжието на барон Редклоу.
Разгневени от дързостта на плячката си, чудовищата нападнаха с подновена сила и скоро един по един ловците издъхваха от тежки рани, оставайки Дакавар и Удроу да се бият сами. Младият рицар натрупа камара от мръсен сняг около себе си, а старият барон също не се представи зле. Вълците обаче бяха много, невъзможно много и постоянните им ухапвания, макар и по доспехите, взеха своя дан. Движенията на Удроу се забавяха, а по краката и лявата му ръка се появиха няколко кървящи рани. Дори младият Дак взе да се изтощава и усещаше крайниците си сковани. А вълците налитаха отново и отново.