Дакавар не разбра кога загуби сили и се свлече на колене. Доспехите му, които винаги го бяха защитавали, сега му се струваха тежки като олово и повличащи го към гроба му. Старият барон по някое време бе паднал и в стремежа си да го защити от вълкообразните демони младежът бе размахвал меча си с удвоена сила, което го измори и остави задъхан и безпомощен.
Вълците бяха платили тежък дан за дръзката атака, но бяха останали цели четири — повече от достатъчно за да свършат работата, за която без съмнение ги бе изпратил Прокълнатия.
— Не може да свърши така — изпъшка Дак, опитвайки се да се изправи и да надигне меча си. Ала бе твърде немощен и един от вълците захапа острието, изтръгвайки го от ръцете му, докато друг го блъсна с грамадната си четвъртита глава по гърдите, като го просна по гръб.
Леденият вълк стъпи победно с лапа върху корема на поваления младеж и приближи муцуна до лицето му. Дак усети как студен дъх облизва бузите му и ги покрива със скреж. Червените очи на вълка грейнаха и на рицаря му се стори, че чува глас:
Сега ще умреш…
Огромните челюсти се разтвориха и по висулките минаха леденостудени лиги, когато гладната паст на ледения вълк приближи гърлото на Дакавар.
В следващия миг главата на чудовището се търкулна настрана, а из оцелелите вълци като вихър премина силуета на мъж, загърнат в тъмнозелена роба с качулка, в чиито ръце мълниеносно се въртеше дълъг, леко закривен меч. Изненадани от появата на нов враг и уморени от сражението си с Дак и барон Редклоу, съществата бяха повалени бързо.
— Стой спокойно — малко преди да изгуби съзнания рицарят видя пред себе си лицето на мъжа с качулката…
Глава 6
Селиан
Дакавар отвори очи и съзря познатия таван на стаята си. За миг не си спомняше нищо, но в следващия момент се сети за битката с вълците, разтворените челюсти на единия от зверовете и загърнатия в зелено наметало младеж, изникнал от нищото.
— Чичо Удроу! — простена Дакавар и понечи да се изправи. Прониза го остро главоболие и в следващия миг Анлина, която бе задрямала на стол до леглото му се сепна, скочи и сложи ръка на гърдите му.
— Стой спокойно, Дак! — рече младата жена. — Селиан те донесе заедно с татко. Беше измръзнал и в несвяст. Трябва да почиваш.
— Селиан… — намръщи се Дакавар. Значи това бе спасителят им. Отдавна не бе виждал учащия при елфите младеж и бе позабравил как изглежда, а и той се бе променил. Скоро мислите за брата на годеницата му обаче останаха назад.
— Как е чичо Удроу? — попита младият рицар.
Лицето на Анлина се изкриви.
— Не е много добре. На легло… — дъщерята поклати глава. — Вълците, с които сте се били, са го нахапали лошо. А и това не са били обикновени вълци… лечителите са безсилни пред раните му. Селиан се мъчи да помогне с това, което е научил от елфите, но… — в очите на Анлина бликнаха сълзи, — татко е много зле, Дак. Когато Селиан ви донесе се опасявах, че ще изгубя и двама ви. Но, благодарение на брат ми, ти си спасен, надявам се и татко да оцелее.
— Трябва да го видя — каза Дакавар и въпреки протестите на годеницата си се изправи, наметна тежък халат върху ризата си и олюлявайки се леко, помоли Анлина да го заведе при барона.
Анлина нямаше избор, освен да му помогне и отведе до стаята на барон Редклоу.
Баронът спеше в леглото си, завит с няколко одеяла и въпреки тях и пукащия в камината огън потръпваше от студ в съня си. Синът му стоеше до него. Беше свалил тъмнозеленото си наметало и Дак вече успя да го разпознае. Селиан приличаше на Анлина, с красиви черти, дълго слабо лице и непокорна червена коса, кичури от която падаха по челото му.
— Дак, радвам се да те видя! — кимна Селиан щом ги видя.
— Аз също се радвам да те видя — отговори младият рицар, — още повече като се има предвид, че без теб сега щях да бъда във вълчи търбух.
— Затова заслугата си е твоя, Дак — вдигна ръце Селиан, — не съм мислил, че е възможно сам човек да погуби толкова много ледени вълци. Щом разбрах от сестра си на какъв лов сте тръгнали с татко се втурнах след вас, но уви… — сянка пробяга по красивите му черти, щом погледна баща си, — уви, закъснях.
— Ще живее ли? — разтревожено попита Дак.
— Не знам — поклати глава Селиан. — Ледените вълци не са естествени същества и тяхното ухапване носи в себе си силата на самия Прокълнат, който в своите храмове ги създава с отвратителни експерименти и ги пуска като хрътки по време на зимата.