— Засега обаче татко трябва да спи — настоя Селиан, — а и ти също си омаломощен, Дак. По-добре да идем да хапнем.
Половин час по-късно тримата вечеряха, но не в трапезарията, а в стаята на Анлина, събрали се в полукръг до камината.
— Елфите ми преподадоха много ценни неща през тези години — обясняваше Селиан, докато поглъщаше поредни хапки хляб и сирене. — Как да се бия, как да оцелявам в гората или планината, но също и как да се вслушвам в песента на природата, да долавям кога е в хармония, да се радвам с нея, да я пазя и защитавам, когато е в тревога.
Анлина го слушаше любопитно, а Дак преживяваше тези скучни за него истории докато се бореше с една пържола в чинията си.
— Научиха ме и да пиша елементарни стихове, макар това да не ми е дарба — усмихна се Селиан, — а напоследък няма много време за стихове.
Червенокосият мъж се намръщи.
— Елфическите магове са загрижени. Те усещат как сянката на Прокълнатия крепне.
— Нашите войски са натикали орките дълбоко в подземните им леговища — отвърна Дакавар. — Никой от тях не смее да си подаде носа извън планинските пещери, поне такива се вестите, които достигат дотук.
— Вестите са верни — колебливо отвърна Селиан, — но моите учители се притесняват, че Прокълнатия замисля някаква магия, някаква дяволия, с която отново да ни нападне.
— Може би — намеси се Анлина, потръпвайки, — може би неговия дракон. Легендите казват, че има зъл черен дракон, който му служи.
— Легендите са верни — кимна Селиан. — Името на дракона е Ауганфил, но той отдавна не е черен. Само костите му са останали, задвижвани от злата магия на господаря му.
— Ралмийското кралство също има дракони — облегна се назад Дакавар. — Старият скелет на Прокълнатия няма да го спаси от меча ми.
Селиан вдигна глава и погледна косо другия младеж.
— Старото пророчество на Оракула… — отгледаният от елфите потърка гладко избръснатата си брадичка. — Може би това е, което плаши Прокълнатия. Може би затова той прати вълците си… тук — лицето на Селиан помръкна.
— Но как би могъл да знае къде съм аз? — вдигна ръце Дак.
— Славата ти се носи надлъж и шир из Ралмия — отговори Селиан. — Казват, че си най-силния рицар, явявал се някога. Казват, че си победил херцог де Малвил и сър Левонтес…
— Вярно е — кимна Дак, — но откъде Прокълнатия ще знае такива неща, като не излиза от своите подземия?
Селиан уморено прокара ръка през косата си.
— Има зли и безразсъдни хора, които долагат информацията на орките срещу заплащане. Веднъж стигнала до тях, тази информация неизменно стига и до техния господар.
— Мерзавци! — избухна Дак. — Заслужават да бъдат осъдени на каторга!
За момент в стаята настана мълчание.
— Стига сме говорили за Прокълнатия — каза тихо Анлина. — Селиан, ние с Дак имаме да ти кажем нещо.
— О? — вдигна вежди Селиан. — И то е?
— Ние сме сгодени — усмихна се девойката и целуна нежно Дакавар по устните.
Селиан замръзна за миг, сетне се усмихна.
— Това е… това е чудесно. — После кимна. — Честито!
Изморен от битката си с ледените вълци Дакавар се извини и реши да се оттегли за заслужена почивка.
Селиан и сестра му останаха сами.
— Така се радвам, че се върна — каза Анлина.
— И аз — усмихна се вяло брат й, — но щях да съм по-щастлив, ако беше при по-добри обстоятелства.
— Ако не се беше върнал сега татко и мъжът, когото обичам щяха да са мъртви — поклати глава Анлина. — Беше дар от съдбата, че си дойде точно сега.
— Благодаря — усмихна се скромно Селиан, — да си призная, успя да ме изненадаш тази вечер? Убедена ли си, че младият лорд Дакавар е най-добрият избор за теб?
— Разбира се! — отвърна тя. — Той е смел, силен и добър. И много ме обича.
— Не се съмнявам — отговори Селиан, — но пътят му е обвързан с много тежки пророчества, мила.
— Това няма значение — студено отговори младата жена.
— Добре, добре — вдигна ръце брат й, — само казвах. Кажи ми, той наистина ли е толкова добър рицар, колкото гласи мълвата?
— Повече от добър, спечели първия си турнир с лекота.
— Интересно! — отговори Селиан. — Бих кръстосал меч с него на тренировка. Любопитен съм.
— Ще бъдеш победен — Анлина закачи брат си.