— А аз нищо не чувствам! — ядоса се Валд, но в този момент до ушите му стигнаха болезнени писъци. Благородникът пребледня и вдигна двуострия си меч.
— Стой настрана! — предупреди го Ралтасар. — Оръжието ти няма да помогне тук.
Магьосниците застанаха в полукръг около лорд Дакавар и се приготвиха за бой — един разгърнал свитък за поразяващо заклинание, друг вдигнал магическа пръчка, трети стиснал жезъл в двете си ръце.
Вратата на залата се отвори с трясък и в нея нахлу Злото — висок, черен силует с червени очи, бликащи с ненавист. Магьосниците извикаха и почти едновременно го затрупаха с предварително подготвените заклинания — пламъци, ледени и огнени стрели, светли лъчи. Те обаче се стопиха на пушек щом докоснаха черната роба на Злия.
— Колко невъзпитано — процеди Прокълнатия и от очите му изригнаха червени светкавици, които покосиха маговете до един, без Ралтасар, който с побеляло лице наблюдаваше как приятелите му падат на земята като овъглени скелети.
— Ралти, Ралти — почти съжалително рече черният силует, — как не се научи, че нито ти, нито почти пълните идиоти, които учиш да фъфлят магии могат да представляват за мен нещо повече от придворни шутове, с които да си оправям късогледството.
Ралтасар извика гневно и от жезъла му грейна ярък лъч блестяща светлина, който блъсна Прокълнатия крачка назад.
— Трогателно — отговори черният силует и червените мълнии отново изскочиха от очите му. Този път Кралския магьосник сподели съдбата на другарите си.
— Извън Кралския замък и Перлата на Феникса, която да ви закриля, вие сте просто дребна пречка — процеди Прокълнатия към падналите магове, — но и това няма да спасява жалкото ви кралство завинаги.
Валд, който до този момент бе стоял занемял, с вик скочи към черното чудовище, мъчейки се да го прободе с меча си. Прокълнатия се отмести с бързината на сянка и обвитата му в черна ръкавица десница удари благородника през ръцете, карайки го да изтърве меча, докато дясната го хвана за врата и го издигна във въздуха.
— Къде е синът ти — тихо попита черното същество, приближавайки Дакавар към мрака, който качулката му забулваше.
— Върви по дяволите — прошепна благородникът и лявата му ръка заби кама в рамото на изчадието.
Прокълнатия нададе безумен вой и от очите му изхвръкнаха познатите светкавици, които поразиха жертвата му право в очите.
Изчадието пусна Валд на земята и с погнуса отстрани ножа от тялото си.
— Елфическо острие — произнесе Прокълнатия, а после се взря в труповете и изруга. Детето не беше тук, което значеше, че подлия Ралтасар го е скрил другаде.
Вземедушецът сякаш потъмня още повече. Войната не вървеше добре за неговите сили. Ралмийските рицари, елфите и джуджетата бяха ограничили атаките на орки гоблини до жалки набези, а Ралтасар бе обучил достатъчно малоумници, които да ги заливат със смехотворните си благословии. Смъртта на Кралския маг щеше да е удар, но владетеля Талдан бързо щеше да избере нов, който защитен от отвратителната Перла на Феникса, да продължи да благославя глупаците, които отричаха Прокълнатия.
И това пророчество…
— Никой не може да ме убие — разгневи се Прокълнатия сам на себе си, — нито да ми убегне. Още по-малко от тези жалки простосмъртни мърши.
От очите на черното същество лумнаха нови светкавици и Замъка Дакавар пламна за миг. След минута Ауганфил, яхнат от тъмния си повелител, отлетя.
Двамата оставиха зад гърба си само шепа пепел.
Глава 1
История и магия
— В наше време силите на Прокълнатия са сведени почти до минимум — говореше господин Залдес, нисък възрастен човек с превзето изражение на лицето, което час по час разтриваше с ароматизирана кърпичка, сякаш стоящото пред него момче мирише.
Всичко в господин Залдес дразнеше Дак. Този човек успяваше да направи скучни дори разказите си за магии и приключения. От неговите думи дори Прокълнатия — проклето да е името му! — излизаше като обикновен политик, само дето беше безсмъртен.
Дак стисна зъби щом се сети за Прокълнатия. Барон Удроу Редклоу му бе споделил историята на живота му — как майка му пристигнала в една бурна нощ и го родила малко преди да издъхне; как баща му — лорд Валд Дакавар — бил загинал заедно с Кралския магьосник Ралтасар при нападение на Прокълнатия. „Злия оставил от замъка на баща ти само пепел“, бе казал барон Редклоу.
Дак бе кръстен на рода на баща си като последен оцелял представител — Дакавар. Никой обаче, освен барона, дъщеря му Анлина и сина му Селиан не знаеха за това. За останалите, включително досадния господин Залдес, той беше просто Дак, момчето, което барона отглеждаше от милосърдие и от мъка по собствения си син Селиан, който от много малък бе отишъл да живее при елфите. Такъв бе обичаят в ония времена — Кралството на хората в Ралмия укрепваше съюза си с това на Елфите, като даваше избрани свои благородни чеда да учат при високите светлокоси същества. Това поколение редът се падна на барон Редклоу… или поне така бе обяснил господин Залдес.