Монахът вдигна очи към Селиан, Анли и Дакавар.
— На младите, които носят неговата кръв, а също така и на потомъка на лорд Валд Дакавар той предостави нашите бъднини. Нека те помнят завета на баща си и никога не ни оставят в тежък час, както той бе винаги с нас.
Свещенослужителят погледна към небето и промълви:
— Създателю, приеми го при себе си, щото той прославяше творението ти във всеки ден от съзнателния си живот.
Миг по-късно слугите поставиха ковчега на барон Редклоу под могилата и го засипаха с пръст.
Хората се разотидоха. Дълго след като кандилото бе изгаснало Дак, Анлина и брат й останаха загледани в пръстта.
Кралският пратеник дойде след седмица, галантен рицар на средна възраст, който бе придружен само от един скуайър. Не след дълго бе приет в тронната зала, където го чакаха лорд Дакавар, новия барон Селиан Редклоу и баронеса Анлина.
— Ваши превъзходителства — каза пратеникът, представил се като сър Талир, — поднасям своите дълбоки съболезнования по повод смъртта на вашия многообичан родител, барон Удроу Редклоу. Барон Редклоу винаги е бил лоялен на Короната и се надяваме вие да продължите тази традиция.
— Не берете грижа за това, сър Талир — каза Селиан.
— Кралят не се съмнява във вашите почтени и добри намерения — подчерта пратеникът, — затова ви изпраща лично подпечатани от него писма, с които утвърждава вас тримата като законни наследници на имението и владенията около него. Кралят го е разделил по-равно и се надява да няма проблеми за в бъдеще относно наследството.
— Няма да има — отвърна Селиан.
— Никой от нас не ламти за богатства до степен, че да предаде най-близките си — подчерта лорд Дакавар. Младежът погледна Анлина. — Освен това нас ни свързват… много неща.
— Радвам се да го чуя — сър Талир се усмихна учтиво, — в тази връзка аз имам още една информация за вас. Лорд Дакавар, вашият впечатляващ рекорд в турнирните сражения на южните баронства не остана незабелязан в Кралския дворец.
— Така ли? — усмихна се Дак. — Трогнат съм.
— Затова Кралят лично има честта да ви покани на изключително редкия и организиран страшно рядко Кралски Турнир на Майсторите на Меча. Надявам се, че ще приемете.
— За мен… за мен е чест — заекна Дак. — Това е… голямо признание… благодаря ви. Ще дойда!
— Едновременно с това Кралят научи, че младия барон Редклоу е изучавал бойни умения сред народа на елфите. Затова баронството ще има уникалната възможност да има двама представители — сър Талир извърна поглед към Селиан. — Бароне, вие също сте поканен.
Дакавар усети да го жегва чувство за раздразнение. Този турнир бе за рицари. Не за танцьори.
— Много мило, сър Талир — отвърна Селиан, — но не мисля, че е разумно да участвам. Елфите са ме научили да показвам уменията си само в случаи на крайна нужда.
— Нима Кралския турнир не е такава? — вдигна вежди сър Талир. Червенокосият младеж прехапа устни, разбрал, че е хванат в клопка.
— Щом Негово Величество настоява, ще дойда.
Дак едвам се сдържа да не изсумти от раздразнение.
— Баронесо — кралският пратеник се обърна към Анлина, — естествено, че и вие сте поканена да присъствате до брат си и, доколкото разбирам… годеника си.
— Разбирате правилно — усмихна се момичето, — но кой ще управлява замъка в наше отсъствие?
— Отец Ворлок — отвърна вместо сестра си Селиан, — той е добър и почтен човек.
Дакавар кимна. Монахът наистина беше честен човек.
— В такъв случай ще ви очакваме с нетърпение през лятото, когато организираме турнира. — Сър Талир си позволи да даде и съвет. — Бих ви предложил да тренирате добре дотогава. Аз също ще участвам и с удоволствие бих кръстосал остриета с вас или… с Левонтес, може би? Зависи от вашата подготовка.
Талир се обърна на пети и след няколко минути напусна замъка.
— Значи един срещу друг, а? — Дакавар се обърна към Селиан с пресилена усмивка.
— Едва ли ще се стигне дотам — криво се усмихна Селиан, — не вярвам да продължа много напред с противници като този Талир.
— Познаваш ли го? — повдигна вежди Дакавар.
— Много добре — отговори червенокосият, — предвожда атаките срещу орките. Свиреп войн, нищо, че е малко превзет.