Селиан усети как опира гръб в стената и видя самоуверената усмивка отново да се появява на лицето на Дакавар. Младежът присви очи и престорено изтегли закривения си меч встрани, оставяйки на Дак привидно леката задача да опре тежкото си острие в тялото му, слагайки край на тренировката и печелейки победата.
Рицарят направи точно това, но Селиан вече бе отстъпил крачка в страни и, стъпвайки върху меча на изненадания Дак, го принуди да падне на едно коляно, сетне го прескочи и се обърна за да опре острието на собственото си оръжие в тила му.
Дакавар изпъшка отчаяно, но отново рогатия му шлем го спаси, отбивайки първия удар на Селиан, а за втория вече бе подложил своя меч пред този на противника.
Очите на двамата се срещнаха за миг, в следващия Дак напрегна мускули и успя да се изправи на крака, отблъсквайки Селиан назад.
Младия барон Редклоу се почувства изморен от този сблъсък. Дакавар наистина бе много, много силен.
— Закуска за годеника ми и за брат ми — гласът на Анлина накара и двамата да се обърнат, сваляйки мечове. — Предполагам сте огладнели след такава битка — младата жена, поставяше табла с хляб, яйца и сирене на земята.
— Признавам си, че да — отвърна Дак и приближавайки Анлина я целуна по устните, — трудно е да се опитваш да се биеш, докато другия танцува.
Селиан не отговори на нападката, а запушвайки устата си с едно яйце.
Беше почти обед, когато лорд Дакавар почука на вратата на Анлина.
— Да? — каза момичето и годеникът й влезе в стаята. Беше свалил бляскавите си доспехи след битката със Селиан и бе облечен в красиви дрехи, подчертаващи снажната му фигура.
— Дак…
— Здравей, Анли — отвърна младежът. — Дойдох при теб, защото… искам да ти споделя нещо.
Анлина погледна приятелят си. Изглеждаше притеснен.
— Станало ли е нещо? Да викна ли Селиан?
— Не, не мисля — поклати глава Дак — и нищо не е станало. Просто искам да… — Той се запъна. — … да поговоря с теб.
Девойката кимна и се усмихна. Младежът усети как сърцето му се свива като я поглежда. Беше много красива, стройна, с огнена коса и го обичаше. Какво по-хубаво от това?
— Значи, Анли… — започна Дакавар — както знаеш аз…
— Да?
— Аз те обичам.
— И аз те обичам, Дак — отвърна момичето и се изправи срещу него. Двамата се прегърнаха и нежно се целунаха за миг.
— Сега кажи какво има — усмихна се Анлина.
— Аз… — отговори колебливо Дакавар, — ъъ… нали знаеш, че ще участвам на Кралския турнир?
— Да, нали прие поканата на Краля. Ти и брат ми.
— Да, аз… значи аз… — Дак я погледна сериозно, — искам да спечеля турнира.
— Желая ти успех — прегърна го отново девойката, — сигурна съм, че ще се справиш достойно. И ти, и Селиан ще се справите отлично.
— Аха — отвърна Дакавар, — когато го спечеля…
— Е, сега — засмя се тя, — полека с плановете. Ами ако Селиан те победи? — Анлина го каза на шега, но усети как годеникът й изтръпва в ръцете й.
— Няма да ме победи — отговори, сетне тръсна глава, — аз ще спечеля. И когато го направя, моята титла ще е подарък за теб.
Анлина отново прегърна младежа.
— О, скъпи — каза тя, — много мило, но няма нужда да си поставяш такива цели заради мен. Аз ще те обичам дори и да загубиш.
— Няма да загубя — настоя Дак — и ще ти дам титлата като подарък, защото… защото…
Анлина усети, че момчето е притеснено и постави ръка на челото му.
— Хей, успокой се, отдавна сме заедно. Какво те притеснява?
Дакавар отвори уста, после пак я затвори, сетне преглътна, пое дълбоко въздух и попита:
— Анли, когато стана шампион на Турнира, ще се омъжиш ли за мен?
Девойката занемя за миг, сетне, усещайки как очите й се навлажняват отговори:
— Независимо от резултата на турнира, ти винаги ще си шампион за мен, Дак.
После Анлина се замисли и каза:
— Лорд Дакавар. За мен винаги ще бъдеш шампион… — девойката приближи младия мъж. — И моя лорд.
Двамата се целунаха страстно. В този момент дори Дак забрави всички мисли за битки и мечове.
Мъждукащият, белезникав призрачен огън изпълни очните кухини на Ауганфил, когато неговият господар влезе в залата му, отрупана със съкровища.
— Поздрави, господарю мой — отекна гласът на немъртвия дракон, — имате ли нужда от мен?