— В интерес на истината, да, приятелю — отговори Прокълнатия. Червените му очи блестяха, гладни за смърт. — Кралският турнир на Меча наближава, а с това аз настъпва времето да задвижа плановете си.
Ауганфил се изправи и костеливите му криле изтракаха.
— Смятате да отидете в Замъка? Това ще е много опасно, господарю мой! — изръмжа драконът, но Прокълнатия го прекъсна с режещия си смях.
— Не, не, скъпи мой верен Ауганфил — Вземедушеца вдигна ръце. — Турнирът просто е сигнал да започна работа, но засега не планирам да ходя до жалкия замък на хората. Не, вместо това ще отида в обратната посока, до едно малко графство близо до горите на Елфите.
— Там — присви очи Прокълнатия — младия лорд Дакавар ще срещне съдбата си. Както и онази отрепка, отгледана от елфическите псета. Докато ме няма, на теб поверявам командването на орките.
— За мен е чест, господарю мой — наведе череп драконът.
— Когато има нещо, ще се явявам пред теб в мираж от издиханията ти, за да ти давам указания как да работиш. Много скоро планът ми ще се сбъдне, приятелю. А след това, Ралмия ще падне.
Глава 9
Турнирът на Меча
Лятото дойде неусетно, а с него и приготовленията на Дакавар и Селиан станаха много по-интензивни, макар двамата повече да не кръстосаха мечове, внимателно избягвайки се след първия пробен опит.
За сметка на това Дак редовно се дуелираше с рицари от съседни баронства и графства, всеки път излизайки победител, без значение дали противникът му е млад или стар, опитен или не, силен или пъргав, на кон или пешком. Младежът взе участие и в няколко малки турнира, печелейки ги до един. Скоро той отдели малка зала, която изпълни със своите трофеи: купи и титли от различни благороднически имения, които бе покорил.
Докато течаха неговите подвизи, Дак научи повече и за Кралския турнир и колкото повече знаеше, толкова по-удивен и горд се чувстваше от поканата. Когато за пръв път научи за първенството от Талир, Дак си представи, че шампионатът ще има безкрайно много участници, като постепенно ще останат най-добрите.
Грешеше. Кралят вече бе подбрал най-добрите рицари и бе ограничил участниците в турнира до осем — четири от южните баронства и четири от севера. Талир, както Селиан бе предположил, беше сред избраните, както и първият кралски рицар Радел, Линдан Планинеца, идващ от малко графство от южните склонове на Планините на Забравата, прочул се с почти мечешка сила, а също така и Плиний, наричан Теоретика поради това, че познаваше бойния стил на почти всички видове мечове — от масивния двуръчен до късите закривени саби, ползвани от леката конница на Ралмийското кралство.
Но представителите на Севера, макар и изтъкнати воини, не предизвикваха такова притеснение у Дак, колкото тези от Юга. И ако херцог де Малвил бе опитен опонент, с който се уважаваха, то сър Левонтес бе някой, с когото Дак не желаеше да се среща отново.
В месеците след битката помежду им в баронство Катлау двамата се избягваха в различните малки турнири или по-точно Левонтес не участваше в сраженията, където бе Дакавар.
Дак, който имаше неприятни спомени от бруталните тактики на въпросния рицар, не възразяваше особено. Сега обаче двамата щяха да се срещнат отново и младежът бе сигурен, че Левонтес ще желае да отмъсти за смъртта на коня си.
А мисълта за поражение изгаряше Дакавар. Той искаше да победи — за себе си и за любимата си Анлина. Мисълта за годеницата му го караше да се усмихва дори в разгара на най-лютото сражение. Всеки път преди сблъсък той целуваше нейния подарък за късмет. Всеки път печелеше.
Но сега на пътя на победата — победа, която щеше да е колкото негова, толкова и нейна — стоеше брат й.
Селиан.
Дакавар не можеше да разбере защо обученият от елфите е поканен за това първенство. Той не бе рицар или поне не бе обучен за такъв. Бойният му стил бе комичен и обиден за кралския двор. Да, бе чул слуховете от севера, които достигнаха и баронство Редклоу — че Селиан е воювал редом до елфите срещу ордите орки и гоблини, извиращи от Пещерите на Сянката.
Но можеха ли няколко оркски глави да са равни на много купи и титли, които той, а и всеки друг от участващите вече имаше?
Независимо от това, Дакавар бе сигурен в едно. Това, че Селиан е брат на Анлина нямаше да го спаси. Следващия път, когато двамата щяха да се изправят един срещу друг, Дак нямаше да допусне да го изненадат отново. Щеше да победи. За себе си. За истинското рицарство в Ралмия.