Аплодисменти прекъснаха думите му. Щом утихнаха, Менон продължи:
— Днес, в стартовия ден от Турнира ще видим дуелите от първия кръг и жребия за втория. Пожелаваме на участниците и на Негово Величество Крал Талдан крепко здраве и успехи! Нека на арената излязат първите двама дуелиращи се — галантният херцог де Малвил и достопочтеният сър Талир.
Противниците излязоха в средата на арената, облечени в почти идентични рицарски брони, с шлемове, скриващи лицата им и дълги, остри и тежки мечове, които държаха с две ръце. Единственият начин да бъдат различени бе, че бронята на де Малвил бе малко по-тъмна от тази на Талир и това, че херцогът носеше плащ върху доспехите си.
Менон извиси глас:
— Тези противници остават сами с мечовете си. Правилата на турнира забраняват умишленото нараняване на сериозни травми. Щом се стигне до първа кръв или ситуация, в която единият от бойците не може да се защити, дуелът се прекратява и победителят продължава напред. Нека битката започне! — гръмна накрая гласът на Менон и от пръстите му изхвърчаха сини пламъци, които за миг обкръжиха в огромен кръг опонентите, а само след миг изчезна, оставяйки сини искрици около бойците.
— Докато няма победител, този дуел не ще свърши — натърти магьосникът — и никой няма да може да се намеси в него, било приятел, враг или демон.
В това време рицарите вече се бяха приближили към центъра на магичната арена и започнаха да удрят огромните си мечове един в друг, а от сблъсъците на остриетата им хвърчаха искри. По сила двамата бяха равностойни, но де Малвил бе малко по-тромав от Талир и скоро севернякът принуди херцога да отстъпи няколко крачки назад. Де Малвил се опита да изненада съперника си с няколко удара насочени към краката и лъжливи атаки, но това не му се удаде и Талир продължи да напада.
Щом херцогът бе притиснат до магическата стена, тя се втвърди в прозрачна синя повърхност. Без да може да отстъпва повече, де Малвил бе обезоръжен от Талир.
— За севера! — викна победителят, а победеният свали шлема си.
— Стар съм вече за тези битки — изпъшка той, разтривайки зачервеното си брадясало лице.
В това време Талир приближи съпругата си, пълна жена, която сърдечно го прегърна. Малко по-късно Малвил намери сили да поздрави съперника си, сетне се оттегли сред публиката редом до пратениците от своя замък, които се заеха да го утешават.
Дакавар бе наблюдавал боя с интерес, макар че самият той се бе бил с де Малвил и нито той, нито Талир го изненадаха с нещо. Младежът призна силата им, но тя не бе показател, по който отстъпваше на старите воини.
— Нека на арената излязат Плиний Теоретика и сър Левонтес — обяви Менон. Плиний се появи, облечен в тежка плетена ризница и с шлем, който покриваше само главата му. Това, което бе интересно при него бе, че държеше по една крива сабя във всяка ръка.
Що се отнася до Левонтес, той бе още по-ужасен отколкото Дакавар го помнеше. Облечен от глава до пети в железни доспехи, той бе потъмнил бронята си до почти черно и единствения цвят в нея бе дългото червено перо, което носеше на шлема си.
Магическата стена отново обкръжи мястото на сблъсъка. Сър Левонтес вдигна дългия си меч до шлема, отдавайки поздрав към съперника си. Плиний късо кимна и вдигна сабите над главата си, напомняйки на Дакавар за котка, подготвяща се за скок.
Двамата скоро кръстосаха оръжия и Теоретика успя да спечели известно надмощие. Сабите му се спускаха като стършели върху Левонтес, който започна бавно да отстъпва, поемайки част от ударите с дългия си меч, а друга, с масивната си броня.
За разлика от де Малвил, който отстъпваше от безсилие, Левонтес не бягаше безпомощно към стената, а променяше посоката си на движение, не позволявайки на Плиний да вземе решаващо предимство и да го обезоръжи или притисне.
Теоретика се намръщи и заприлича на кондор с издължения си нос. Той ускори скоростта и обхвата на атаките си, отправяйки все по-широки удари, с които искаше да принуди Левонтес да наруши плътната си защита и да се разкрие за изненадващ удар.
Накрая обаче Плиний бе този, който остана изненадан. В края на битката Дакавар бе решил, че отколешният му враг ще загуби подобно на де Малвил и дори сам се притесни от умението на ниския мъж с двете саби (макар то да му изглеждаше почти толкова противно, колкото и танците на Селиан). Левонтес обаче внезапно прехвърли тежкия си меч в лявата ръка, отбивайки едната от сабите на Теоретика, а с дясната хвана китката с втората сабя и я изви.