Выбрать главу

— Твоята суета и самодоволство те погубиха, изчадие такова. Истинският шлем винаги е със забрало.

Сетне хвана младия мъж за врата и заби рогата на шлема му в стената, приковавайки го към нея. Дак паникьосан се опита да извади главата си от предателския рогат шлем, докато Левонтес сваляше собствения си.

— Искам да гледаш лицето ми, докато умираш — каза черният рицар и удари с такава сила на шлема си гърба на Дак, че го смачка. Ударът принуди младежа отново да изкрещи от болка, след което Левонтес започна търпеливо да го пребива.

Зад гърба им — зад магическата стена — публиката крещеше на черния рицар да спре. Анлина бе пребледняла и нямаше сили дори да заплаче.

— Свърши, Левонтес, ти спечели — извика кралят, изправил се на крака.

— Развали магическия щит, Менон — извика извадилия меча си Селиан на магьосника.

— Не мога — извика вълшебникът, — докато битката трае, нищо не може да свали щита. Лорд Дакавар трябва да се предаде.

Селиан затвори очи.

Той познаваше Дак.

Той никога нямаше да се предаде.

Не, че в момента можеше да го направи. Той висеше почти безпомощно на колене, нямащ сили нито да извади главата си от хваналия го като в капан шлем, още по-малко да се защити от ударите на Левонтес, които бяха изкривили тук и там прекрасната му броня, изтръгвайки златните орнаменти от нея.

— Сега ще те убия — засмя се Левонтес и обърна гръб на пребития младеж, за да вземе падналия си наблизо меч. Дакавар изпъшка и за последно се помъчи да се освободи от проклетия шлем.

Левонтес вдигна меча си и го завъртя.

Дак се напрегна.

Левонтес се засмя.

Дакавар най-после се изтръгна от стената все с шлема си и именно рогата блокираха падащото острие на черния рицар, макар силата на удара да го повали отново на земята, този път в обратната посока.

До оръжието му.

Левонтес нададе рев, повече напомнящ на див звяр, отколкото на човек и отново вдигна меча си във въздуха за последен удар.

Дакавар се претърколи, изнемощял и заслепен от собствената си кръв, хвана оръжието си и го издигна пред себе си в отчаян опит да се защити.

Острието му се устреми напред и се удари в черната броня на нападащия. Чу се отвратителен звук на чупещо се желязо, а след това и втори, още по-отблъскващ, на разкъсана плът.

Ръцете на Левонтес се отпуснаха покрай тялото, изпускайки меча. Устата на черния рицар се отвори и по брадичката му потече кръв.

Миг по-късно той рухна назад, с меча на Дак, забит в тялото.

Магическият щит се разпадна с грозно пукане.

С почти лъвски скок Селиан се озова до годеника на сестра си, която само миг по-късно го последва.

— Дак, Дак… — викаше тя.

— Добре ли си, братле — попита Селиан, искрено разтревожен.

— Спечелих ли… — попита уморено Дакавар. Лицето му бе цялото в кръв, а носът очевидно бе счупен.

— Уби го — кимна Селиан.

— Дръпнете се — чу се гласът на Менон и магьосникът приклекна до падналия войн. Дланите му изстреляха лъчи от бяла енергия и Дак отново извика, когато вълшебството възстанови счупения му нос до нормално състояние. След това магията обви тялото му, за да го излекува.

Когато Менон свърши, младият рицар се отпусна в несвяст.

— Няма вътрешни наранявания — облекчено въздъхна магьосникът, — но е добре да си почине.

* * *

Дакавар се свести в стаята си по-късно вечерта. Младежът бе завит и измит от кръвта. Все още се чувстваше замаян, но нямаше и помен от болките, които го бяха пронизвали веднага след края на битката.

Понечи да се изправи и изстена.

— Стой, стой! — дотича до него Анлина и нежно целуна любимия си.

— Добре ли си, Дак?

— Сякаш ме е ритнал кон — изсумтя Дакавар, — само че аз приключих и този кон.

— Дак, толкова се бях притеснила! — Анлина го прегърна. — Мислех, че Левонтес ще те убие!

Дакавар се разсмя немощно.

— По едно време и аз си го помислих — призна си, — което беше грешка. Както Селиан скоро ще узнае, аз не мога да загубя.

— Смяташ да се биеш с мен на финала? — учуди се Селиан, който в това време бе влязъл в стаята.

— М-да — кимна Дакавар, — аз победих Левонтес, все пак. Редно е да се дуелирам с теб.

— Досега никога не е имало смъртен случай на Кралския турнир — поклати глава Селиан. — Негово Величество Талдан каза, че ако не се чувстваш добре, смята да анулира турнира.