— И да ми открадне победата? — вдигна вежди Дакавар. — Не мисля.
Анлина се засмя против волята си.
— Дак, брат ми не е за подценяване. Все пак стигна до финал и сега, както си болен…
— Танците му няма да минат при мен — настоя Дакавар и прекъсна годеницата си с целувка. — Ще спечеля, а след това ще се оженим.
Селиан зяпна.
— Вие ще се жените? — попита той.
— Ами — отговори Анлина леко изчервена, — годеници сме все пак.
— Аха — кимна объркан брат й — и защо не ми… казахте?
— Идеята бе моя — усмихна се Дакавар, — да се оженим след като стана Пръв Рицар на Ралмия.
— За мен вече си, Дак — отвърна девойката.
— Да, чудесно — кимна Селиан, — ами аз… ще ви оставя.
Младият барон заотстъпва към вратата.
— За да се подготвя за финала.
Но Дакавар и Анлина, вече прегърнати, не го чуха.
Глава 13
Блясък
„Това ли е човекът, който вчера едва не умря“, невярващо поклати глава Селиан, когато лорд Дакавар вдигна меча си за поздрав към десетките благородници, накацали по балконите за да гледат финала на турнира. За арена беше избрана широка тераса между някои от най-високите кули на замъка.
След героичната си победа над заклеймения като предател и обладан от зъл дух Левонтес, Дакавар определено бе любимецът и фаворитът на Кралския замък и Селиан не можеше да упреква благородниците, част от които, освен че подобно на самия Дак не одобряваха странния боен стил на Селиан намираха в младия рицар въплъщението на своя идеал — сирак, издигнал се съвсем млад до върховете на рицарството, бляскав, красив в бронята, която неуморните му скуайъри бяха оправили, работейки по нея през цялата нощ.
И борещ се за честта на своята любима.
На сестра му.
Селиан уморено въздъхна, докато издигаше изкривения си меч, подготвяйки се за решаващата финална битка. Не знаеше какво прави и за какво се бори.
Миг по-късно мечовете се кръстосаха. Началото на двубоя бе дадено с обикновен фойерверк, Менон, застанал заедно с краля и Анлина на края на терасата този път не посмя да създаде магически щит, макар, разбира се, да не очакваше инцидент точно между брата и годеника на лейди Анлина Редклоу.
В сравнение с драматичните полуфинали, тази битка бе почти скучна. Селиан разбра, че Дакавар е бил прав в заканите си и независимо от тежкото си сражение вчера започна леко битката, с мощни, учудващо бързи удари, срещу които младия барон трябваше да приложи цялото си умение.
Дакавар усети предимството си и реши да свърши тази битка бързо. Ударите му се учестиха, а той стисна зъби, изтласквайки Селиан все повече към ръба на терасата, където обученият от елфите щеше да е принуден да се предаде.
И тогава Селиан го видя.
Малък пропуск в атаките на Дакавар, леко откриване, толкова леко, че почти не бе сигурен, че е там. За нетренирано око, то бе невидимо… дори и за кален боец, едва ли щеше да бъде забелязано.
Даже за Плиний Теоретика.
Но за някой, обучен от елфите на котешка ловкост и прецизност, някой способен гъвкаво да се извива като змия, това леко откриване щеше да е достатъчно… или може би не?
Имаше ли право Селиан да отнема победата на Дакавар, който наистина я бе изстрадал, замисли се червенокосият младеж, докато рицарят продължаваше да го изтласква към стената. Дак имаше предимството в тази битка, бе победил класни съперници, оцелявайки на косъм в полуфинала и… щеше да се жени за Анлина, щеше да й подари тази победа, да я направи съпругата на Първия рицар.
Имаше ли право Селиан да отнема този успех от Дак? Дори и да можеше, което далеч не бе сигурно — в крайна сметка пролуката в защитата на Дакавар се явяваше твърде рядко и изглеждаше твърде малка, за да е от значение.
Но все пак… танцьор, смешен, на Селиан му бе омръзнало да го обиждат. Той виждаше, че младият рицар е твърде самоуверен и самовлюбен. Една загуба може би щеше да му подейства отрезвяващо. Може би щеше да го накара да се отнася с повече уважение.
Но може би щеше да го накара и да намрази Селиан.
Може би… може би се двоумях твърде дълго, горчиво си помисли Селиан, когато поредния тежък удар на Дакавар изби закривения меч от ръката му и острието на младия рицар се опря в гърдите му.
— И така, Шампион на Кралския Турнир на Меча — оповести засиления с магия глас на Менон — и Пръв Рицар на Ралмия е лорд Дакавар!