Дакавар прегърнал жена си през рамо се усмихна, този чистосърдечно и топло, сякаш алкохолът бе открил някаква по-добра негова черта.
— Ще се грижа за нея и ще я обичам, братле. — Протегна ръка към Селиан, за да го придърпа към себе си. — Ще сме щастливи завинаги.
Младият барон се усмихна, все пак Дак бе заслужил тази титла.
Тримата не го знаеха, но тази вечер остана най-щастливата в живота им.
Глава 14
Кралско Поръчение
Следващите няколко седмици бяха едни от най-безметежните и прекрасни в живота на Дакавар и Анлина. Двамата изкараха медения си месец в Кралския Замък или препускайки в степите около него. Времето беше прекрасно и те се веселяха, като често си правеха пикници на открито. Дакавар не забрави за четиримата верни скуайъри и възнагради момчетата като помоли Крал Талдан да им подари по една сабя, с която те започнаха да тренират под наставленията на не кой да е, а на Плиний Теоретика, който бързо се привърза към Роб, Тоб, Боб и Георг.
Добро мнение имаха всички — сър Талир, сър Радел, дори вълшебникът Менон, но ако към Селиан изпитваха уважение към странните му бойни умения, а към Анлина — преклонение пред красотата й, то Дакавар бе истинска тяхна гордост. Старите рицари бяха щастливи, че ще имат такъв могъщ наследник и постоянно искаха да приказват в него. За тяхно съжаление младежът бе постоянно извън Замъка, забавлявайки се с Анлина. Рицарят много обичаше да препуска на гърба на кобилата си Дуена, прегърнал весело пищящата си съпруга докато цапат в плитчините на река Песнопойна. Веднъж там хапнаха, а след това се и изкъпаха в студените води, стопляйки се с прегръдки и целувки.
Лятото започна да свършва заедно с медения им месец и тримата се приготвиха за връщане в графство Редклоу, когато в една студена утрин кралят извика младите съпрузи, Селиан и най-видните си рицари в тронната зала.
Щом Дак и Анли влязоха вътре, веднага разбраха, че нещо не е наред. Талдан изглеждаше много уморен и угрижен, Менон непрекъснато се суетеше край него и му носеше топли напитки, а лицата на присъстващите Талир, Плиний и Радел бяха издължени от тревога.
— Лоша работа, Дакавар, синко — каза кралят щом видя младежа — и се страхувам, че само ти можеш да оправиш нещата.
Дакавар усети как стомахът му се свива. Анлина се притисна до него.
— По северните склонове на Планините на Забравата — започна крал Талдан и приглади брадата си — има едно малко графство, казва се Мандау. Старият граф Мандау беше добър човек, способен рицар, макар и не колкото тук присъстващите.
Кралят се облегна назад.
— За жалост сина му се извъди болнав и слабохарактерен и сега, когато стария граф вече го няма, във владенията му цари хаос. Младият Мандау ми писа, че в небето над замъка му витаели страховити привидения, а местните селяни се клели, че в горите наоколо се е появило чудовище от отвъдния свят.
— Селяните са суеверни, Ваше Величество — отвърна Дакавар.
— Не и тези в тези райони на света — тихо рече Селиан.
— Ездач с череп вместо лице и очи от жив огън — продължи кралят. — Менон мисли, че ръката на Прокълнатия е замесена. Според пророчеството на Оракула, ти си този, който ще надвие Вземедушеца.
Талдан вдигна лице и очите му блеснаха:
— Като Крал на Ралмия настоявам да отидеш да провериш какво става. Ако този ездач съществува, искам да го умъртвиш.
Дакавар стисна зъби. При други обстоятелства с радост би тръгнал на поход, за да победи такова нечестиво изчадие и да изпита силите си в истинска битка. Но сега…
— Аз съм младоженец, Ваше Величество — опита се да каже рицарят — Кой ще прибере моята Анлина в замъка й?
— Аз, лорд Дакавар — поклони се Талир, — аз ще я отведа до вашето баронство. Никаква беда няма да й се случи.
— А кой ще пази Дак? — намеси се Анлина. — Той е още много млад, Ваше Величество!
— Колкото е млад, два пъти повече е могъщ — рече кралят и пряко волята си Дакавар се усмихна на комплимента, — но аз не съм така безразсъден, че да го изпратя там. Барон Селиан Редклоу, вашият брат ще помогне с безценния си опит на обучен от елфите. Моят пръв рицар Радел също ще го придружи, както и Плиний Теоретика.
— Прокълнатия този път си позволи твърде много — каза и Менон. — Ние победихме армиите на този нагъл призрак, а новото му чудовище ще бъде сразено от вас, храбри рицари.
Магьосникът погледна Дакавар:
— Оракула никога не е бъркал. Няма да сбърка и този път. Чувствам, че ти ще сложиш края на Прокълнатия, млади рицарю.