Дак поклати глава, погледна любимата си и стисна зъби. Отново това изчадие заставаше между него и близките му. Какво още щеше да направи, ако не тръгнеше на път сега? Дали щеше да изпрати още вълци? Срещу Анли? Ако имаха дете, срещу него?
— Ще отида — кимна и погледна сър Талир, — грижи се добре за жена ми.
— Косъм няма да падне от главата й, лорд Дакавар — поклони се старият рицар.
Анлина заплака.
— О, Дак… — Двамата се прегърнаха.
— Ще се върна — обеща младият мъж на съпругата си, — след като свърша с Прокълнатия. И повече никой никога няма да ни обезпокои.
Анлина притисна здравото му тяло към своето, обърна се към брат си, за да прегърне и него.
— Пази ми го, Селиан — помоли.
— Ще направя всичко възможно, сестрице — кимна червенокосият. — Заедно ще се справим!
— Никога досега толкова много силни рицари не са отивали на една мисия едновременно, освен на рат — рече Менон. — Ще се движите дискретно, само с конете и, ако имате такива, и със слугите си. Чувствам, че този ездач е пряко свързан с Прокълнатия, може би дори е самият той.
Магьосникът погледна изпитателно рицарите, а сетне и краля.
— Аз се молих — призна Менон — и чувствам, че молитвите ми бяха чути. Имам усещането, че този ездач с огнени очи е разковничето на успеха. Спрете ли него, ще спрете и Прокълнатия.
— Тогава ще сторим точно това — кимна Дакавар, — не се е родил войнът, който може да ме победи. Все едно дали има за глава череп или тиква.
Останалите рицари се разсмяха и дори лицето на краля се разведри. Само Селиан, прегърнал неутешимата Анлина, усети как сърцето му се стяга в мрачно предчувствие.
Ауганфил усети вътрешен порив да се събуди и празните му очни кухини се изпълниха с призрачен огън. Драконът надигна костелива снага и разтвори челюстите на черепа си, за да издиша гъст черен облак, от който се оформи фигурата на Прокълнатия:
— Нещата се развиват както ги предвидих, приятелю — рече отвратителната черна сянка със своя стържещ глас. — Дакавар ще бъде изпратен срещу моето ново чудовище в битката на живота си.
— Сигурен ли сте, господарю — Ауганфил разпери костеливите остатъци от крилете си.
— Напълно — мракът под качулката на Прокълнатия се раздвижи, сякаш Злия се усмихваше, — глупавите смъртни се молят на своя Бог с омраза, което значи, че желанията им стигат директно до мен. Успях да внуша на глупака Менон да изпрати Дакавар срещу ми.
— И аз ще го убия — челюстите на Ауганфил се разтвориха в костелива усмивка.
— Не, приятелю мой — вдигна ръка Прокълнатия, — твоята работа е да избиеш спътниците му. Дакавар трябва да стигне жив до графство Мандау. Там ще срещне съдбата си.
— Но, господарю…
— Може би мислиш, че бъркам в преценката си? — очите на Прокълнатия грейнаха застрашително.
— Не е моя работа да мисля такива неща, господарю мой — сведе очи към земята Ауганфил.
— Много вярно — кимна Прокълнатия. — Стори това, което се изисква от теб и нищо повече.
След което черният силует се разсея в тъмния дим, издишан от дракона.
Глава 15
На път
Още в ранна утрин рицарите се бяха подготвили за път, яхнали коне, зад които на понита бяха застанали слугите им. Радел беше взел със себе си нисък дебел човек, който представи като свой оръженосец, а скуайърите на Дак също бяха настояли да дойдат и младият рицар удовлетвори молбата им, макар Селиан да бе против. Те обаче щяха да помагат и на Дак, и на Сел, и на пътуващия без слуги Плиний, който в замяна им обеща да продължи да им показва трикове със сабите.
Времето бе все още приятно топло, но от Планините на Забравата навяваше хладен вятър.
Анлина и Менон бяха станали да изпратят рицарите. Девойката отново изпроводи съпруга си с целувка, а той, стиснал отколешния й подарък в ръката си, обеща да се върне възможно най-бързо.
— Пази се, сестрице — каза й Селиан, докато прегръщаше Анлина и се качи на белия жребец, осигурен му от краля. За разлика от него Дакавар остана на вярната Дуена.
Скоро малката група препусна из степите, като Дак, Селиан и Радел яздеха малко по-напред от Плиний Теоретика и слугите. Пътят им бе приятен и прохладният вятър ги освежаваше. Високите треви още миришеха на роса и от време на време групи от гноми им махаха отстрани. Дребните същества ловуваха полски мишки, които после правеха на чорба с много чесън, както обясни Селиан.