— Хората, които не са виждали гноми често ги бъркат със злонамерените гоблини — рече обученият от елфите, — но макар и примитивни, дребосъците не служат пряко на Прокълнатия, освен ако не са заробени ли подмамени от зли сили.
— Което не е невъзможно, гномите са доста суеверни — допълни Радел.
— Мъдро е от тяхна страна обаче, че не ни се пречкат — заключи Дакавар.
След цял ден езда отряда стъкми лагер, край който хапнаха от провизиите, които слугите им носеха зад тях — сирене, сушено месо и малко вино в манерки. След вечеря рицарите започнаха да говорят за войнски подвизи. Дак подробно разказа за турнирните си победи, макар малко да поизкриви историята за първата си титла в баронство Катлау.
— Късметът ми проработи — каза той, — защото ръката ми беше изтръпнала и не можех да вдигна копието си, което прониза коня на Левонтес. Затова и той ме мразеше така.
— Жалко за него — поклати глава Радел, — помнех го като доблестен рицар. Сякаш обаче зъл дух се бе вселил в него.
Старият войн погледна Дакавар:
— Представям си как си се чувствал, след като го уби.
— Ако трябва да съм честен, не се чувствах никак — поклати глава Дакавар, — както каза ти, той беше като обладан и се опита да ме унижи и убие.
Дак леко се задъха от неприятния спомен:
— Получи каквото заслужаваше.
— Разбира се — кимна Селиан, който добре знаеше настроенията, в който съпругът на сестра му изпадаше, — но все пак е тъжно когато някой някога славен воин потъне в мрака.
— Сами правим изборите си — вдигна рамене Дак.
Зад гърба им Плиний показваше някои тактики на четиримата скуайъри, като ги надви едновременно. Момчетата се заливаха от смях.
— Сър Теоретик — попита едното от тях на име Роб, — на турнира имаше най-различни рицари, които се биха много добре. Всички обаче знаем, че господарят Дакавар е най-добър. — И момчето гордо вирна глава. Другите скуайъри изръкопляскаха, а Дакавар се усмихна трогнат от чутото. — И все пак, кой е най-ефективния боен стил? Господаря Дакавар казва, че барон Селиан, който стигна финала срещу него, танцува като момиче!
Скуайърите се засмяха шумно.
Оръженосецът на Радел, опитващ се да заспи малко по-настрани изсумтя.
— Лорд Дакавар има по-остро чувство за хумор — нисичкият мъж се усмихна на младия рицар. Радел не бе обърнал внимание на забележката на скуайъра, а Селиан гледаше към небето.
Не му беше приятна тая шега на Дак, но беше свикнал.
— В действителност, най-добър стил на бой няма — каза Плиний, сядайки до момчетата, — всичко зависи от ситуацията, бойците и арената.
— Как така? — попита друг от скуайърите, по-точно — Боб.
— Помните ли Линдан, например — наклони глава Плиний.
— Аха — отвърна скуайърът Георг, — ако барон Селиан танцува като момиче, онзи се въртеше като крава.
Другите момчета се засмяха, ала Плиний не се присъедини към веселието им.
— Наистина срещу гъвкавия и пъргав барон Редклоу Планинеца изглеждаше объркан и безпомощен — Теоретика поклати глава, — но срещу пещерен трол неговите могъщи удари биха били по-полезни от цялата ловкост на Селиан, който със своя меч не би могъл да му нанесе сериозни рани, независимо, че острието е елфическо.
— Или лорд Дакавар? — Теоретика погледна младия рицар, който леко се изпъчи, — в битката си със Селиан той използва своята сила и своята броня за да обезоръжи обучения от елфите войн. Но ако Селиан изненада нашия шампион докато той е без доспехи, победата ще е негова.
— Нека не избързваме в изводите — вдигна предпазливо ръце Селиан, а Дакавар изръмжа:
— Дори и това да е така, истинският рицар е в доспехи. Кой би предприел такава подла атака — лорд Дакавар вирна брадичка. — Може и да не съм съгласен за много неща с барон Редклоу, но той не е подлец.
— Разбира се, че не — поклати глава Плиний, — но Прокълнатия има много чудовища, които не познават чувството за чест. Истинските битки, страхувам се, понякога нямат красотата на турнирите.
— Нямат никаква красота — мрачно допълни Селиан.
— Никой не може да победи нашия лорд Дакавар — нацупи се като дете Роб, — той е най-великият рицар, който съм виждал!
Неговите другари скуайъри кимнаха в знак на съгласие, а господарят им ги погледна признателно.
— Мисля, че това, което Плиний се опитва да каже — намеси се Радел, усещайки приближаващ спор, — е, че в Планините е добре постоянно да сме в броня, дори и да е неудобно. Те гъмжат от орки.