Очите на кралския рицар светнаха предупредително към Плиний, който сви устни, но накрая сведе глава.
— Разбира се. Извинявам се, ако съм ви засегнал, лорд Дакавар.
— Съвсем не — усмихна се младежът, — дори бих благодарил за предупреждението.
Следващите няколко дни преминаха без особени премеждия, единствената промяна в пейзажа бе, че Планините на Забравата ставаха все по-големи пред очите им. По едно време от тях обаче се отдели огромна сянка, която бързо започна да ги приближава.
— О, боже — каза Радел.
— Дракон — отвърна тихо Селиан.
Дакавар стисна юздите на кобилата си.
— Ауганфил? — попита той напрегнато, а десницата му докосна дръжката на меча му.
— Не — поклати глава младия барон Редклоу, — Ауганфил е призрачен дракон, летящ скелет. Този е син.
И наистина скоро от небето се спусна прекрасно създание, четири пъти по-голямо от кон, с дълга източена шия, гущероподобна глава, чиято муцуна имаше някак тъжно изражение и разперени криле, които блестяха на слънчевата светлина, хвърляйки сини отблясъци. На гърба на дракона бе застанал познатия силует на огромен мъж с дълга руса коса.
— Ехеее — викна Линдан, видял рицарите, а щом синият дракон кацна, Планинецът го потупа по шията.
— Стой! — рече той. Създанието извърна глава към огромния воин и от устата му се чу скръбен глас като на отегчен от живота поет.
— Мога да спра и без да ми подсказваш.
— Тъй, тъй — отвърна неопределено Планинеца и слезе от дракона. — Това е моят приятел, драконът Азур. Получих гълъб от Краля, че сте тръгнали да дирите Прокълнатия. Рекох да дойда и понеже сме приятели с тоз юнак тука, взех и него. — И той потупа дракона по главата, за огромно неудоволствие на създанието.
— Приятели? — зяпнал беше Дакавар към огромното същество. — … с дракон?
Селиан скри усмивката си от сбърчената гримаса са дракона. Баронът по-скоро се чудеше как дракона общува с някой като Линдан.
— Тъй, тъй — отново рече грамадният мъж. — Като малък се беше заклещил в един капан за глигани. Аз го пуснах оттам и оттогава е предан като куче.
— Още едно такова сравнение и тази преданост ще е в миналото — остро отвърна Азур, — още повече че ти беше този, нацвъкал гората със свински капани.
— Е, че да — отговори Линдан. — Нали трябва да ям!
Глава 16
Тролска борба
Изкачването по планините не бе много лесно нито за рицарите, нито за слугите или конете им. Планините на Забравата се славеха с тесни и усукани пътеки, провиращи се като змии измежду оголени скали или гъсти лесове, изглеждащи мрачни и неприветливи дори на дневна светлина. Освен това колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-студено ставаше времето, а от време навреме от небето падаха и ледени капки дъжд.
За щастие на пътуващите, драконът Азур често летеше напред и след това се връщаше, казвайки им кои пътеки са най-подходящи за конете им и в кои могат да намерят безопасни пещери, където да се подслонят.
— Такива има все по-рядко — тъжно поклати глава драконът. — Имам чувството, че след няколкото години затишие орките отново започват да надигат глава.
— Която ние ще стъпчем — отговори Дакавар, — щом убием новото чудовище на Прокълнатия. След това няма да са така смели.
Линдан изръмжа одобрително, Радел също кимна в съгласие. Селиан и Плиний не казаха нищо.
През следващите няколко вечери Линдан се показа като умел ловец и често се шмугваше из околните лесове, носейки на спътниците си я убит елен, я глиган. Така те всякога имаха прясно месо, с което да нахранят както себе си, така и спътниците си — четиримата млади скуайъра на Дак, които изглеждаха винаги гладни и вечно сърдития оръженосец на Радел.
В една от вечерите Линдан представи на останалите рицари игра, наречена „тролска борба“. Много векове по-късно Алекс Джаспърс, който се озова в Ралмия от Земята щеше да я идентифицира с познатата му канадска борба. А малко по-късно стария Радел, дребничкия Плиний и стройния Селиан установиха, че не могат да удържат изобщо мощната ръка на Линдан, който ги побеждаваше за секунди.
— Уха! — доволно каза Планинеца, след като победи Селиан. — Върнах ти го за оня дуел на Кралския турнир.
— Несъмнено — отговори обученият от елфите, докато разтриваше китката си.